5.01.2022 г., 6:59

Равносметка

815 0 4
1 мин за четене

Как се променя живот за една година? Лесно.. достатъчно е само да изгубиш близък. Тогава живота се променя изцяло. Смъртта не е достатъчна да раздели хората, когато усещаш скъпия човек във всеки момент. Знаеш, че ти помага, когато взимаш тежък изпит, който си бил сигурен, че няма да вземеш. Знаеш, че е с теб, когато след 50 кандидатствания за работа, попаднеш на най - доброто място сред най - добрите хора. И винаги, когато си на кръстопът поемеш по най - добрата посока, защото той те напътства.

Знам, че повече няма да имаме разговори, няма да получавам съвети, няма да си разказваме забавни истории. Порастваш не когато навършиш 18, а когато няма кой да ти превърже раните. Ако преди си мислехме, че ожулените колене болят, сега вече знам как боли душата. За разлика от коленете, тя не се превързва и не зараства. Мислим си, че я лекуваме със спомени, а те я изгарят още повече. Ако преди си мислехме, че имаме време, сега разбрах колко трае мига. 

За мен остава да съм още по - силна, нищо че понякога падам. 

Не знам какво ме чака занапред, но знам, че сме заедно, въпреки че вече те няма! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно и тъжно! В живота винаги има един преломен момент, който променя погледа ни върху него, най-често това е загуба на някой или на нещо.
  • Добро...
  • И от мен прегръдка и аз загубих половинката си, сякаш отрязаха половината ми сърце!
  • Прегръдки! Така е, тъжно е да загубиш приятел!

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...