Естер погледна през илюминатора. Около тях имаше само тъмнина, а светлините на звездите й изглеждаха дори по-далечни, отколкото ги беше виждала нощем от Земята. Земята… Само допреди два дни имаше Земя. А сега вече нямаха тяхна планета, нямаха дом, не знаеха къде отиват и какво ще се случи. И всичко изглеждаше толкова объркано…. Първите часове, в които през нощта ги натовариха на военни камиони и ги докараха до базите, никой нищо не им казваше, нищо не разбираха. Естер прегръщаше 10-годишната си дъщеря Елиз, и не се отделяше от съпруга й Кевин, но семейството не й носеше успокоение, имаше нужда някой да излезе и да й обясни какво се случва. И когато получи обяснение, в ума й стана още по-объркано.
– Кевин, моля те, кажи някакво предположение, защо според теб сме избрани?
– Нямам представа, Естер, знам колкото теб. – сви рамене мъжа й.
– А тази Анабел… наистина ли не я познаваш? Аз не си спомням някога да съм я виждала, как така ще попаднем в списъка й?
– Не знам, Естер, не знам, не я по ...