Р А З Д Я Л А
Нервно отключи входната врата на апартамента. Бързаше да пораздигне дрехите си, които тази сутрин захвърли тук-там, отвори прозореца да проветри стаята.
След час той ще е тук. Сърцето й се изпълни с нежност, която прерасна в тревога. В последно време той бе много променен. Унило се оправдаваше с неприятности в службата, със семейни неприятности. Да, той бе женен. Имаше жена, (която не понасял?), и две деца, които обича. А тя бе разведена от две години, имаше дъщеря, която учеше в друг град.
Днес по телефона се обади сестра й. Видяла го с друга в парка. Не е била съпругата му. Нея не я бе водил в парка. От страх да не го видят - в малкия град клюката бързо прелита. Представи си ги на пейката, багрите на красивата есен, листопада и те - за ръце, погълнати от сладостта на близостта си
Какво да му каже? Не знаеше. Не искаше да слуша оправданията му, а и коя е тя, та да му държи сметка? Беше тъжна и много нещастна. Може би е по-добре да не му отвори. И да не отговаря на телефо ...