Разглобителят разказва
Еха-а, и последната количка преправих на вентилатор! Само багито ще разглобя по-трудно. Много здраво са го направили чичковците. Оле, чувам, че тате се прибира! Вчера така ми се кара като видя роботът ми да куцука, а болтчетата и гайките му да се търкалят край него. Ще се скрия! По-бързо, по-бързо!
Шмугнах се в спалнята и се завих под покривката, зад възглавничките. Чух го да вика откъм коридора:
-Наско, Наско, къде си моето момче?
Стиснах устни. Няма да се обаждам. Тука ще спя. Нека да ме търси! Защо все ми се кара?
А той продължи:
-Къде е майка ти? Къде сте? На криеница ли ще си играем?
Мама беше на балкона, простираше прането. Аз само след нея заключих вратата, че да си правя по-спокойно вентилатори от количките. По едно време я бях чул да ми вика да отворя. След като разглобя и багито, щях да я пусна в стаята. Ама то не поддаваше. Ех, ако татко беше закъснял още малко, всичко щях да оправя! Сега чух как мама вика от терасата, а тате задъхано говори:
-Какво правиш там заключена? Детето къде е?
Затаих дъх, че да не се издам. Търсеха ме. Разбрах, че тате се е заврял под спалнята, усетих го как шовърка отдолу. По едно време се заклещи, ама мама го издърпа. Как досега не ме бяха забелязали! Аз през цялото време си лежах на спалнята, под покривката, между възглавниците? Нека да ме търсят пък, нека да се притесняват, щом ми се карат, че съм разглобител! Чух, че излязоха, затвориха вратата на стаята, в която се криех и продължиха да ме търсят другаде. Така им се пада! Доволно се отпуснах в скривалището си. Усетих, че започва да ми се приспива.
Дочух лай. Сънено потърках очи и се протегнах. Отметнах завивката и видях муцунката на куче, а до него, на спалнята, засмян до уши, беше приседнал полицай.
-Ами то детето ви си е било през цялото време вкъщи! - продължи да се смее на глас чичкото, галейки ме по главата. Мама и татко дотърчаха. Ей сега ще започнат да ми се карат, че съм разглобител! Уплашено скочих и се опитах да избягам от стаята. Татко ме хвана, вдигна ме над главата си, а след това ме сложи в ръцете на мама, която разплакана ме запрегръща. Изпратихме чичкото полицай с чудното му куче и с дружни усилия започнахме да разглобяваме багито. От него направихме най-големият вентилатор. После тате се захвана да сглобява робота Роби, а аз - да му помагам. Не се получаваше, ама мама, защо ли, започна да се усмихва? Така и не разбрах. Нали преди малко ме прегръщаше разплакана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
