23:30ч. На вратата се почука. Знаех, че е той, отворих му, без да се замисля, почти по навик.
Защо?
Защото това беше ТОЙ, този, на когото никога нямаше да мога да се разсърдя, каквото и да направи, колкото и да ме нарани.
Защо?
Защото очаквам същото от него, защото и той постъпва по този начин.
Защо?
Защото ме обича.
Защо?
Тук вече нямам отговор.
Защо?
Защото на моменти не му вярвам, а това ме наранява.
Защо? ...