Стоим си двамата с Никой, мълчим и гледаме в Нищото. По едно време той ми казва:

- Гледам четеш и пишеш в някакъв сайт и ми се иска да те попитам, с кой от хората в него искаш да се срещнеш.

Замислих се дълго и накрая му казах:

- С Никой.

- Ами тогава, защо пишеш и очакваш коментари под написаното?

- За да разбера, дали Никой е сред тях.

- В крайна сметка аз съм до теб, защо търсиш друг Никой.

- Ти си моето аз, търся друго аз.

- Значи пишеш и четеш за Аза си.

- Убийствена логика, нима си толкова самовлюбен, да смяташ, че няма друг Никой. Търся него.

- Аааа, значи търсиш друго Аз. Ами опитай се да се промениш и аз ще стана друг Никой.

- Ето тука ти е грешката, ако започна да се променям, просто ще ти сложа други дрехи, но реално ще си пак ти.

- Ясно бутафорна промяна на Аза. Не можеш да се промениш, да не си ти.

- Разбира се ако съществува цялостна промяна, това означава да изчезна аз, а с мен и ти.

- Тогава, какво търсиш?

- Друг Никой, който да промени частично теб и той ще е връзката ми с друго аз.

- Ясно един вид духовно сливане, в което двете аз стават едно и двамата Никой също.

- Отчасти разбираш, но същността ти убягва.

- Никой и Същност са несъвместими неща. Но, докато четох от сайта ме споходи един кулинарен стих:

Загледан влюбен към небето,

в тигана мънички звезди.

А сребърна луна в котлето,

до мене тихичко си ври.

Молба отправил съм към Бога

с рецепта за любов да ме дари.

Да сложа пържени щурчета,

бланширани със секс мечти.

Да хвърля от глухарчета венчета

и люляк с аромат да оцвети…

- Много те моля да спреш, защото ще повърна!

- Що, нали търсиш друго аз в сайта. Моят стих е чорба-есенция на това, което прочетох.

- Друг път не ме питай, с кого искам да се срещна!

- Много ти благодаря за доверието, което имаш в мен и в поетичния ми талант.

И така, продължихме да си стоим с Никой, провесили крака в Нищото и загледани в Него си мълчахме.