Разговор с паралелното ми Аз
- Хей, ти, защо висиш надолу с главата от небето?
- Аз ли... А ти защо си нагоре с краката, към земята?
- Да... така е. А при теб от земята растат ли дървета?
- Не. При мен от дърветата се разраства земя.
- А при теб от морето излизат ли скали?
- Не. При мен от скалите извира море.
- И с цветята при теб май е така?...
- Ами... да.
- Хм... При теб май е доста интересно... Имаш си небе...
- Е да, ти пък си имаш земя...
- Тогава дърветата, цветята, скалите, те на кой са?
- Те са на мен и на теб. Те са общи.
- Да, но искам и аз... да се науча да ходя по небе.
- Тогава ела.
- Как? Хората никога не го правят. Поне не така...
- Промени светогледа си. Лесно е. Хайде чакам те, ела.
- Как?
- Виждаш ли онази въртележка. Качи се на нея. Тя е врата.
- Добре. Ти ме чакай.
- (Едва ли ще го направи. Хората нямат още сила за това)
- Хей, привет и от тази страна!
лято 2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Толкова много минути още имам да изговоря, а на никого не му се разговаря с мен! Ще ми пропаднат добрите бонуси!
