Казвам ти, скъпи мой приятелю. Помни ми думите. Тя, по пътя си, ще срещне още много обаятелни лица. Нали се сещаш. Тези, на пръв поглед, очарователните. Ще срещне и такива, които могат да те грабнат за секунди. Харизма ли е? Ген ли е? Все тая… Ще срещне немалко красиви лица, немалко симпатяги, играчи, свалячи и прочие. Навярно, съдбата ще я запознае и с такива, които на думи са готови да обещават, да раздават, да свалят звезди и да създават светове. Само и единствено за нея. Само и единствено на думи. Малко от тях дори ще се опитат да го направят, ако не се получи от раз, нали разбираш?
Обаче, приятелю. Казвам ти го с ръка на сърцето. Аз не се страхувам, не ревнувам. Нека ги срещне. Нека види. Нямам равен, така да знаеш. Не защото съм най-красивият. Не защото съм атлетичен и имам перфектно тяло. Не е и защото съм висок и строен. Нямам равен, приятелю мои, защото дори да обиколи света такъв с по-силна, истинска и чиста обич от моята към нея няма да намери. Няма да намери друг, за когото нейното щастие да е на първо място. Нито пък ще намери друг, който безрезервно да ѝ даде душата си. Нали знаеш думите, изречени от Елин Пелин? Нека ти ги напомня: „Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.“
В този живот, приятелю мой, срещаш много хора. Колкото и пъти да се влюбваш. В колкото и различни хора да го правиш. Веднъж срещаш онзи човек. Специалният. Специалният, който завладява душата ти още преди да си изрекъл второто си изречение след „Здравей“. Въпрос на време е да го осъзнаеш.
© Влюбения Анонимник Всички права запазени