Разговор за любовта
Казвам ти, скъпи мой приятелю. Помни ми думите. Тя, по пътя си, ще срещне още много обаятелни лица. Нали се сещаш. Тези, на пръв поглед, очарователните. Ще срещне и такива, които могат да те грабнат за секунди. Харизма ли е? Ген ли е? Все тая… Ще срещне немалко красиви лица, немалко симпатяги, играчи, свалячи и прочие. Навярно, съдбата ще я запознае и с такива, които на думи са готови да обещават, да раздават, да свалят звезди и да създават светове. Само и единствено за нея. Само и единствено на думи. Малко от тях дори ще се опитат да го направят, ако не се получи от раз, нали разбираш?
Обаче, приятелю. Казвам ти го с ръка на сърцето. Аз не се страхувам, не ревнувам. Нека ги срещне. Нека види. Нямам равен, така да знаеш. Не защото съм най-красивият. Не защото съм атлетичен и имам перфектно тяло. Не е и защото съм висок и строен. Нямам равен, приятелю мои, защото дори да обиколи света такъв с по-силна, истинска и чиста обич от моята към нея няма да намери. Няма да намери друг, за когото нейното щастие да е на първо място. Нито пък ще намери друг, който безрезервно да ѝ даде душата си. Нали знаеш думите, изречени от Елин Пелин? Нека ти ги напомня: „Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.“
В този живот, приятелю мой, срещаш много хора. Колкото и пъти да се влюбваш. В колкото и различни хора да го правиш. Веднъж срещаш онзи човек. Специалният. Специалният, който завладява душата ти още преди да си изрекъл второто си изречение след „Здравей“. Въпрос на време е да го осъзнаеш.
© Влюбения Анонимник All rights reserved.
