Усещаш паветата под краката си - неравни и хлъзгави. Предишния ден е валяло, затова постоянно нагазваш в малки локви, блестящи от слънцето. Поглеждаш нагоре. Дърветата от двете страни сключват короните си високо в небето, а през пролуките между листата им съзираш парчета светло синьо небе, прорязано от бели облаци.
Постепенно паветата преминават в асфалт и зад ъгъла изниква голяма улица, оживена от забързани за работа хора. Запромъкваш се между тях и слизаш по големите стълби към подлеза. Толкова е празен и пуст! На изхода един старец седи, а изпод грубите му ръце изникват приказни картини, отвеждащи те в друг свят. Той среща очите ти със своите - тъжни, уморени, виждащи света по друг начин, очи на художник. Но трябва да отминеш и него, можеш да се полюбуваш на картините само за миг.
Ето я главната улица. Отляво е паметника, белеещ се в далечината. Но ти продължаваш надясно. Сянка обгръща улицата в горещия летен ден. Няколко семейства са насядали по пейките около дърветата и закусват, ...