Разходката(3 глава)

10.01.2007 г., 0:11 ч.

Проза

1082 0 0

2 мин за четене

Разходката

Беше тъмно. Крас бродеше сам из прашните пътеки, мислейки за своята принцеса. Представяше си, че тя е пред него. Лицето и беше толкова близо, че сякаш само да протегне ръце и щеше да я докосне. Но защо мислеше за нея?! Той е чудовище и не би трябвало да изпитва чувства, а ето, че само мисълта за любимата му и за това, което се случи снощи го побъркваше. Не беше спал. Постоянно мислеше за това, което направи и дали изборът му беше правилен. Закова се на място. Погледна нагоре – небето беше изпълнено със звезди… а какво ли правеше неговата звездичка? . . . Не, не, и не – той трябваше да спре да се само наказва. Но как, като в главата му звучеше сладкият и глас. Как да не мисли за нея, като толкова добре си спомняше уханието и, допирът, целувките и.
- Стига! – изрева той, тръскайки глава, за да я изхвърли от мислите си.
Не трябваше да мисли за нея. Всичко беше свършило. Той пое по друг път, оставяйки я зад себе си... или поне така си мислеше. Не трябваше да се връща назад. Трябваше да гледа само и единствено напред… но не можеше. Искаше му се да се обърне, да се затича назад по хълма и отново да я прегърне… но не! Нямаше връщане назад. Не можеше просто да каже стига и да се върне при принцесата си – той направи избора си, независимо правилен или не. Но нямаше как да разбере това, без да е опита. Отново пое по пътеката нагоре. Ходеше без да вижда къде стъпва, но това беше без значение за него. Той вървеше, мислейки върху чувството, което го изпълваше и разяждаше – чувството си за самота, чувство, което не би трябвало да изпитва, тъй като знаеше, че не е сам. Нo в него сякаш зееше дупка. Преди тази дупка беше запълнена от любимата му, но сега той си тръгна и дупката отново зейна. Чувстваше се странно. Мислеше, че да тръгне по този път ще е лесно, но нещо го спираше – сърцето му. И въпреки всичко, което го задържаше, той реши, че ще гледа напред.
Както вървеше замислен върху нещастието си, Крас видя ярка светлина спускаща се от небето, последвана от трясък при сблъсъка на светещото тяло със земята. Крас тръгна към центъра на близката гора, където падна космическият обект. Когато стигна мястото, към което се беше отправил, Крас видя някакъв странен на вид и непознат за него предмет. Беше достатачно голям, че да може да се побере в него. Но тъкмо, когато се приближи от едната страна на космическото тяло се отвори врата и през нея излезе някакъв човек.Когато го видя, Крас се дръпна назад – не знаеше на какво е способен непознатият. Беше облечен доста странно, което го накара да си помисли, че може би идва от друг свят.И все пак, въпреки цялата си мъдрост, той не можа да разбере откъде може да е непознатият, нито какъв е предмета с който пристигна.
Ронин слезе от капсулата, огледа се, но не знаеше къде се намира. Знаеше обаче едно – това не беше 2006г. Когато погледът му се спря на Крас, той едва не припадна. Крас беше вещ магьосник и сега бе приел облика на огромно, зелено същество – орк.
Ронин си помисли, че полудява – нямаше как пред него да стой орк, защото те съществуват само в приказките.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.