Разказ
- Христино ма, ела си прибери детето, виж го кво прави – каза стареца, който седеше отвън на двора под асмата, чистеше лулата си и гледаше злобно четиригодишното момченце как си играе с малките пиленца.
- Какво е направил - завайка се младата жена, която току-що излезе от къщата и се приближи към малкото дете.
- Не виждаш ли, затваря ги в буркани, ша вземе да ги удоши – каза стареца – затова ли сме давали пари? И пак ша те бият. Чакай да се върне сина ми, всичко ша му кажа.
Живееха тримата в малката селска къща. Христина се грижеше за домакинството, а мъжът й работеше като козар.
Христина все с насинено око ходеше, ядеше бой много често от мъжа си за няма що. Колкото и добра да беше, и сготвено и разтребена къщата, мъжа й все намираше за какво да се заяде. И да я набие. А той обичаше да си пийва, за разлика от баща си, който не близваше алкохол. Драган, така се казваше мъжа й, редовно ходеше в селската кръчма и пиеше, но неговото пиянство го избиваше на бой. Най-вече биеше жена си.
Драган беше зъл по природа, но беше красавец. Христина се подлъга по красотата му и се омъжи за него. И сега вече пета година, тя си скубеше косите за късмета си, но не се решаваше да поиска развод. Страх я беше.
- Ела, мъничето ми – тя гушна детето и влезе в къщата.
Христина беше билкарка, разпознаваше билките от малка. Често правеше отвара от билките на мъжа си да спре пиенето, като скришом я прибавяше във виното му.
Тази вечер Драган се прибра малко по-късно от работа. Беше пиян и не беше на кеф. Беше разбрал, че детето си е играло с пиленцата. Развика му се и го зашлеви по лицето. Детето от удара полетя и се удари в стената на стаята, уплаши се и се разплака. Христина всичко можеше да изтърпи, но не и да удрят детето й. Драган за първи път го удряше, но посегне ли човек веднъж, ще посегне и втори. Тя нямаше да позволи това да се случи.
- Само да удариш детето още един път, заклевам се, ще те убия – закани се Христина на мъжа си.
Взе на ръце детето, прегърна го и го утеши. После го занесе да спи.
Като изтрезня, Драган осъзна какво е направил и реши да се промени. Близо месец не ходеше в кръчмата, вкъщи не пиеше и Христина си помисли, че се е оправил.
Но един ден той се прибра от кръчмата китук пиян, не можеше да се държи на краката си.
- Христино, дай нещо за ядене – развика се от вратата той.
Жена му му поднесе ядене, но той не го хареса.
Детето си играеше на пода с играчки. Драган без причина се ядоса на момченцето, взе го с две ръце и го вдигна на високо, разтърси го и го хвърли на земята. После го удари в коремчето. Детето изпищя и се сви от болка. Христина заплака от безсилие, взе детето и го прегърна. Тя не беше на себе си. Отиде в кухнята и свари една отровна билка и я сложи в каната с вино, от която пиеше мъжа й.
На другия ден съселяните им разбраха, че Драган е починал.
© Vaska Ivanova Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ето, това отношение на един автор ме впечатлява, защото разбира, че забележките са от полза. И благодари за тях. Това е истинско отношение в "Откровения" - духът на сайта, който... но да не разводнявам...
-
Благодаря ви! Ще оправя грешките!
-
Кети, и аз мисля така. Видях и прочетох, но заради грешките (процентно са много) не коментирах. Сега, виждайки, че и друг ги е отбелязъл, реших да се намеся. Всъщност, за да кажа, че много лесно е да се избягват в съвременността - има редактори, електронни. Не ги уважавам, защото човек сам трябва да се усъвършенства в езика, но пък помагат. Разказът не е лош, като лична интерпретация на автора, макар че и темата, и развитието са добре познати от други произведения, но това е нормално.
-
Разказът е стегнат и добър, но има правописни грешки
-
Голямо майсторство е да се напише толкова кратък и толкова добър разказ!
-
Смела жена!
-
...жестока, но истина. За съжаление. Динамичен, интереден, както винаги при тебе! Обичам късите ти разкази!
Само може с една дума "козар". Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
