В един почти забравен град на име Староврем, се намирал  един мистериозен затвор, известен със своите високи стени и строга стража. Той бил дом на най-опасните престъпници в града! Вътре, сред зловещата атмосфера, лежал един особено загадъчен затворник, наречен Гузен Негонен. Всички, които попадали зад решетките, дълго време чакали свободата, но Гузен Негонен бил различен от тях. Трудностите в затвора не били успели да го докарат до отчаяние. Той бил мъж с невероятна сила на волята и непоколебима надежда! Въпреки това, никой не знаел какви бяха причините за неговото попадане в затвора или защо бил наречен с този прякор. Една лятна нощ, синът на един от стражите - любознателно и палаво момче на име Любчо, решило да влезе тайно в скрития и забравен затвор. То преминало през високите стени криейки се от погледите на баща си и останалите стражи. Сърцето на момчето биело все по-бързо, докато стъпвало в зловещия двор на затвора. Обаче накрая се оказало, че този затвор бил напълно празен. Всички затворници били изчезнали, включително Гузен Негонен! Изведнъж, един ярък лунен лъч, проникващ през процепите на стените на зловещата крепост, озарил небето и огрял едно старо необикновено дърво. В сумрака, момчето с  притихнало дишане се приближило към дървото. Внезапно, отвътре изникнал нежен глас, шепнещ: "Малки приятелю, благодаря, че ме откри! Аз съм духът на затворниците, съхранен в това вековно дърво. Слушай сега какво ще ти кажа! Гузен Негонен беше затворникът, който успя да разбие оковите си и да избяга от тук. Той  освободи не само себе си, но и всички затворници, които някога са лежали зад стените на този мрачен затвор. Гузен Негонен се бореше за справедливост и свобода. Той се бе наслушал страданията и историите на всички затворници и трудностите, с които те се сблъскваха ежедневно. Затова реши да избяга и да помогне на останалите също да намерят свободата си!" Момчето, пленено от тази невероятна история  се запитало: "Къде тогава е успял да избяга Гузен Негонен  и къде се крие в момента?" Духът от дървото се засмял и казал: "Гузен Негонен може да е избягал, но той не се е скрил. Вместо това, той замина за град Надежда и избра да помага на хората в нужда, да бъде своеобразен пазител на правосъдието и да се бори  със злото. Той се превърна в герой за обикновените хора, борещ се за справедливост в града и подкрепящ тези, които се нуждаят от помощ. Върви, моето момче, върви и разкажи на всички за неговите подвизи! Името му трябва да се помни!" Малкият Любчо разбрал, че истинската свобода трябва да бъде споделена и човек да съумее да  помага и на другите да я постигнат. Така, легендата за Гузен Негонен се разпространила от уста на уста из целия град Староврем. Времето продължило да предава историите за този необикновен мъж, избягал от затвора, за да се превърне в символ на светлината в тъмнините времена и надежда и подкрепа  в отчаянието на хората!