30.10.2015 г., 9:52 ч.

Разковани дъски - 66 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1284 0 7
4 мин за четене

Някои хора са на ракия, други на вино, трети на болкоуспокояващи, но най-опасни са тези, които са на свобода.

 

 

Винаги е по-добре, когато на човек му се налага да си извади поука, отколкото медицинско...

 

 

Най-трудно човек се превръща в личност, а най-лесно - в диктатор.

 

 

Фейс то фейс - когато с жена ти сте допрели лаптопите си един срещу друг и се взирате всеки в своята си стена...

 

 

Вълкът може и да си мени козината, но си остава пак с козина, а овцете ги стрижат. Ти остриган вълк виждал ли си?

 

 

Когато на човек му е все едно, само с едно положението не се оправя. Но след третото, четвъртото и петото вече наистина ти е все едно.

 

 

Три неща ще се наложи да пестим в близко бъдеще: излишни думи, вода... и патрони.

 

 

Трагедия:
дори вътрешните гласове в главата на глупака бяха единодушни, че мястото им не е там...

 

 

Ако всичко зависеше от Жената, то всичко щеше да стърчи.

 

 

Съдбата даде ясен знак.
Ала на неговия брат... Близнак.

 

 

Според мен, разликата между археолога и политика е, че докато единият изравя неща от миналото, другият се опитва да зарови тези от своето обратно.

 

 

Крив ден. Докато се върна обратно, да си взема автомата и сака с патрони и банките затвориха...

 

 

След няколко години, хората, протягайки чипираната си ръка, ще се хвалят:
- Виж какво житейско приложение си инсталирах...

 

 

Някога жените са били верни до гроб, а сега пак се кълнат, но във вярност до джоб...

 

 

Семеен баланс -
след всеки скандал призори
отделям грешни пари
за порцелан и фаянс...

 

 

Това, че съм пацифист не бива да ви заблуждава, защото в същото време водя дълга, изтощителна и кръвопролитна война със себе си...

 

 

Ако България беше остров, поне можехме да се представяме пред Света за корабокрушенци...

 

 

Най-тъжното е, че в световния шахматен етюд, ние дори не сме пешки, а просто прашинки по дъската...

 

 

С течение на възрастта, Спайдърмен наблегнал на кутийките с бира и така постепенно се превърнал в Спайдъркен.

 

 

Има моменти, в които всеки човек се усеща поне малко прост, но в повечето си е такъв, без дори да подозира.

 

 

Животът се измерва не с броя кликвания, които правиш, а с моментите, в които ти спира интернетът!

 

 

От личен опит установих, че мързелът на работното място, може да се квалифицира като "злоупотреба със служебно неразположение".

 

 

Минавам на диета - казаха ми, че нямам слабо място.

 

 

Всяко време си има своите герои. В нашето са събрани всички предатели.

 

 

Парадокс:
За българина няма по-сладко отмъщение от това, да ти сипва сол в раните.

 

 

Приказка от света на селфитата и смартфоните:
Докато тримата братя пазели златния Епъл, ламята си джиткала игрички на Самсунг-а.

 

 

Ако досега сте се състезавали като аматьори в дисциплината "оцеляване", времето да станете професионалисти вече е дошло.

 

 

Щастието в България е просто една красива холограма...

 

 

Напоследък ми идва да пиша само в /начу/мерена реч...

 

 

Глупакът е като инфекцията - винаги създава усложнения...

 

 

Тъкмо се зарадвах, че не могат да ми стъпят на малкия пръст и по подозрителната тишина разбрах - вече са ми се качили на главата...

 

 

Един задник колкото и да си мени профилната снимка, бузите му си остават същите...

 

 

И да ви кажа от личен опит:
бивш идиот и бивш негър няма, както няма и идиот под прикритие. Иначе за негъра има все пак някакъв шанс...

 

 

Българинът гледа първо да омаже хубаво всичко, после се заема и с останалото...

 

 

Три неща много мразя: 1. лицемери, 2. прости хора 3... и първите две...

 

 

Не знам кое е по-добър аргумент понякога - Кирил и Методий, или Smith & Wesson...

 

Не може да си хем много тъп и много нещастен. Но ако си умен и нещастен, това си е напълно в реда на нещата...

 

 

Море от любOFF...

 

 

Златната рибка сбъдна мечтата на Пинокио да пропише - превърна го в молив...

 

Кирето, 29.08 - 30.10.2015 г., Бургас


 

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Белла, бях писал преди и за друго възможно тълкувание, но в блога си - "Ние сме на г*за на географията, затова и миризмата не бива да ни изненадва".
    Поздравче с усмивка!
  • Здравей Рада / ivaani /,
    не ми остава много време за писане напоследък, но разбира се, че ще има нова порция и хумор и още неща. Но нека не издавам тайната...
    Благодаря Ти сърдечно! Винаги си добре дошла тук!
  • Колкото до дъсчиците тук...с твое позволение си взех още няколко да си оградя дворчето Така с лека усмивка успявам да гледам на реалността край мен!
    С нетърпение чакам следващите! Поздрави!
  • Йоана,
    върху всяка дъсчица съм записвал по нещо, което е докосвало душата ми,забивало се е като чеп в нея, или съм искал да оставя за спомен като горчив опит.
    Дано стъпките ти са леки.
    Поздравче!

    Евка,
    радвам се, че са ти доставили удоволствие.
    Хеви метъл и никакви дивотии!
    Заповядай отново!

    Сиси,
    добре заварила отново! За Теб съм сигурен - от най-опасните си!
    Радвам се ,че наминаваш!

    Анита,
    дори, когато се чумеря на неправдата, която ни залива като кален поток отвсякъде, дори ,когато съм безсилен да го спра, аз вярвам, че един ден, хуморът ще има силата да променя Света към по-добро и хората ще бъдат ведри и ще са надраснали себичността си...
    Поздрави сърдечни!

    Символче,
    сполай ти за доброто! Добре си дошла!
  • "Напоследък ми идва да пиша само в /начу/мерена реч..."
    Но пък речта я /чу/мериш безпощадно точно!
  • Ха-ха, значи аз съм от най-опасните...
    Поздрав, Кире!
  • Исках да си посоча любима дъсчица, но не успях. Хубаво е да се разхождаш тук... Поздрави.
Предложения
: ??:??