По онова време, да ви кажа, бях млад - някъде на деветнадесет-двадесет години. И понеже гледах добитъка на баща ми, често ми се налагаше да пренощувам извън село. Онази вечер бе една от тях.
Преди много години, поради чума хората били принудени да се преместят на друго място. Местността, където щях да преспя, и до днес се нарича "Старо село".
Прибрах животните в кошарата, нахраних ги и излязох навън. Не ми се спеше. Реших да се поразходя. Дълги години никой не бе стъпвал тук и ми се искаше да поогледам наоколо. Сред останките намирах доста интересни, а и може би потребни неща. Друг на мое място би се страхувал да се разхожда нощем по тези места. Старите хора често плашеха непослушните деца за духове и вещици, които обикаляли старите къщи. Навлизах все по-навътре - "Някога селото ми е било голямо" - помислих си.
Изведнъж между развалините видях светлина. Без дори и да се замисля, се затичах към нея. С всяка изминала крачка тя ставаше все по-голяма и по-голяма. Любопитството в мен нараст ...