Различните
РАЗЛИЧНИТЕ
(нещо като увод)
Поканата дойде изненадващо.
- Ела у дома да пием кафе.
Знаех само, че живее в кв. "Чародейка". Имаме такъв квартал в нашия град. С нея се запознахме в скайпа. През лятото работех в Германия и в свободното време си пишех с виртуални познати. Тя беше една от тях. Медицинска сестра. Омъжена. С две дъщери.
Отидох до цветарския магазин, купих цвете и потеглих към "Чародейка". Когато наближих квартала, ù звъннах. Обясни ми в кой блок е. Ще бъде на терасата.
Познах я. Не се различаваше от снимката в скайпа. Третият етаж. Посрещна ме на вратата. Подадох цветето. Така и не се научих да правя това с финес. Винаги се получаваше като че ли подавам чаша с вода. Покани ме да седна и отиде в другата стая. Донесе малка, много красива кристална ваза. Постави цветето в нея и седна срещу мен.
- Е, разказвай сега. Как е в Германия? Същия си като на снимката. Ей сега ще налея кафе. Как е дъщеричката? Ти адаптира ли се вече тук?
Въпросите валяха един след друг. Мисля, че не очакваше отговор. Беше притеснена. Чувах, че и от кухнята ми говореше. Донесе кафето. Точно както го обичам. В голяма чаша, без захар. Може би по скайпа съм ù казвал как го обичам...
- Вземи си сладки. Аз съм ги правила. Казват, че добре се справям в кухнята. Кажи нещо за себе си. Аз май много говоря.
Отпих от кафето. Взех си от сладките. Бяха наистина хубави на вкус. Разказах за себе си това, което вече знаеше от разговорите ни в скайпа. Телефонът ù често звънеше. Търсеха я колежки, съседи и познати. Разговорите бяха все на професионална тема. Вече привършвах с кафето, когато ми каза, че от всичко, което сме си писали, разбрала, че съм много самотен. Не бях самотен, но замълчах. Отиде до компа. Попита ме за годините, ръста, теглото и още някои неща. След около 5 мин. ми каза:
- Регистрирах те в един сайт за запознанства. Паролата ти е: ....... Когато искаш, можеш да я смениш. Пиши. Може и да откриеш жена, която да заeме празното място в сърцето ти.
Не знаех, че има и такова място в сърцето ми, но не казах нищо. На тръгване ми каза, че когато искам, може да ù звъня. Да пием кафе, да поговорим...
И така се започна сагата във виртуала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
