Р А З Л И Ч Н И Т Е - част девета

   
М И Р А


- Здравей, Ник! Аз съм Мира.
"Засега си Мира", помислих си аз, а тя продължи:
- Търся мъж за сериозна връзка. Нещо в теб ми допадна. Аз не си падам по красиви мъже.
Откровеността ù май беше в излишък. Егото ми малко се разбунтува.
- Прости ми, Мира! Ще се наложи да ме оставиш на мира (искам да кажа, на спокойствие), защото аз не си падам по грозновати жени. А и нищо в теб не ме привлича.
- Чакай бе, човек. Нали сам виждаш, че нито си Ален Делон, нито Брад Пит, нито...
- Виждам, разбира се. И се радвам, че не съм като тях. Единият одъртя, а другият... Е, аз не искам да съм рус.
- Разбира се, и аз не харесвам руси мъже. Искаш ли да се срещнем?
- Не, Мира. Не искам.
- Ей, човече, ти ще излезеш доста особен.
- Определено съм такъв. Това порок ли е?
- Неее, ставаш ми все по-интересен.
Нямаше други познати на линия и реших, че мога да продължа с Мира.
- ОК, Мира. Когато започнеш и да ме харесваш, пиши ми. Все ще намеря няколко минути за теб.
Това я жегна.
- Мисля, че ставаш груб.
- Не. Не ставам. Аз съм си такъв. И не мисля да се променям.
Спря да пише. Не ми пожела нищо. Минаха няколко дни.
- Здравей, Ник! Какво правиш в момента?
- Пиша на една дама, която много харесвам.
- И... ще свършиш ли скоро?
- Надали - всъщност, бях свършил.
- Виж, Ник... Намирам се в града ти. Намирам се в хотел Орхидея. Ако се освободиш по някое време и ако споделяш желанието ми да се видим, ела. Или ми звънни на тел 08....... Ако не ми се обадиш, сутринта ще си тръгна. Ако дойдеш, мисля, че ще си изкараме чудесно.
Отидох след около трийсет минути. Когато след три дни я изпращах, ми каза с усмивка:
- Знаеш ли, Ник? Страшно много харесвам грозноватите мъже!
- Знам, Мира. А аз все така не харесвам некрасивите жени.
Дари ме с нежна целувка и си тръгна.
Ех, Мира, Мира... Дали осъзнаваш колко си хубава!?