Пия сутрешното си кафе.

   О, не, пак ли ме занимаваш със себе си? Още е едва началото на деня. Не ми се говори с теб. Принуждаваш ме да те изпия набързо.

   Знаете колко е досадно кафето, понякога просто не млъква!

   Хайде, говори си, нали това искаш? Постоянно си търсиш слушатели.

   Пак започна с глупавите въпроси. Не знам защо този часовник върви назад. Не съм се замисляла. Може би просто е обратен. Все пак живеем в свободно общество. Ако толкова те интересува попитай него.

   Не, няма да спря котлона. И да стане пожар - голяма работа. Най-много да изгорят старите ми спомени. Още са в буркана под захарницата. Така и не успях да ги сготвя с нещо подходящо. Единственото, което измислих беше да им добавя онова пакетче недежда, но то се оказа с изтекъл срок на годност. Знаеш че готвенето никога не ми се е отдавало...

   Ето, пак заговори за себе си! Ами не съм те изхвърлила, защото ме топлиш сутрин. Радваш се да го чуеш, нали? Винаги съм знаела, че си егоцентрик! Защо не пия чай?Прекалено е прозрачен. И блудкав. Има вкус на умрели треви. От онези, които цъфтят в градината от илюзии под прозореца. Да, занемарих я. В магазина вече не продават от онези торове за подхранване. Пък и за да я поддържам трябва да изляза навън. Рано сутрин е студено и не ми е до това.

   Оназя саксия на перваза? Запазих я в случай, че пак реша да си направя градина. Горкото растение, съвсем съм го изоставила. Не знам как още е живо. Не, не е кактус! Те растат в пустини, издържат дълго на суша и имат големи бодли. Всъщност май наистина е кактус... трябва да започна да се грижа за него. Може би когато се науча да готвя.

    Гледай си работата! Не съм мързелива! Просто не ми се отдава. Какво ли знаеш ти за живота? Седиш си в чашата и чакаш някой да те изпие. Това го прави и виното, но с него вече не си говорим. Знаеш защо - след онзи път, цяла нощ приказки, а на сутринта започнах да виждам как часовника се върти напред (а той е обратен!) Поне в това отношение с теб се разбираме. Може и да приказваш повечко, но поне не се лъжем.

   Приличаме си? Защо пък реши така? Не съм черногледа и горчива!!! Ти пък като изстинеш за нищо не ставаш! Да, ще се караме! Стой си тогава тук, аз пък ще ида да си полея кактусчето!

   Боже, колко е досадно кафето!