23.04.2008 г., 20:13 ч.

Размисли за живота 

  Проза
2162 0 2
1 мин за четене
Казват, че животът е джунгла, но нека го оприличим просто на гъста гора. А мъглата стелеща се между дърветата - трудностите, които срещаме по пътя си. Кой път ли? Пътят, който душите ни - безплътните призраци изминават, докато не стигнат онова специално дърво... Дървото, на което да положат, като на приятелско рамо, уморените си глави, да затворят очи и да получат тъй желаната почивка, да потънат в тъмнината. Всички минават през този път и преодоляват различни трудности. Виждат различни дървета, но всички изглеждат еднакви, но макар да не знаят как изглежда онова - специалното дърво продължават да го търсят до края на живота си. Не спират с най-чистото убеждение, че както в приказките всичко си има край и то не какъв да е, а щастлив. Но животът не е приказка и реалността е доста по-жестока. След дълги години на бродене и преборване с трудностите, измършавели и пребледнели до неузнаваемост най-накрая някои просто не издържат и се спират до най-близкото дърво. Изнемощяли облягат телата с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Предложения
: ??:??