Развигор помнеше добре този ден. Беше един петък през м. юни, 1986 г.
Лениво разговаряше с колегите в отдела, всеки споделяше плановете си за уикенда. Изведнъж звънна служебният телефон. Търсеше го шефът. Да го потърси шефът в в ленивия летен следобед, точно преди уикенда, си беше само по себе си изненада. А да изненадаш Развигор не беше никак лесно. Дългите години работа по програма ‚Розови очила‘ към отдел ‚Медийна пропаганда и агитация‘ към ЦК на партията го бяха превърнали в хроничен скептик. Колкото повече бодряшки новини произвеждаше за радиото и телевизията, толкова по-недоверчив ставаше за дори за най-баналните неща.
‚Сигурно ме търси за нещо спешно по новинарската емисия...‘ Беше дежурен следващата седмица по информационно осигуряване на рубриката ‚По света и у нас‘.
Развигор набързо прехвърли през ума си графика за седмицата. За понеделник беше приготвил ‚България - на 2-о място в света по производство на чугунени менгемета на глава от населението‘ и ‚АПК Белокопитово постигн ...