9.03.2011 г., 13:26

Реалната нереалност

1K 0 0
1 мин за четене

Започваш да се увличаш все повече в мечтите си, превърнати в измислици… именно така живееш. Подхранваш се от лъжите, които отправяш към самия себе си, но в един момент всичко това спира да ти се струва нереално. Ти започваш да вярваш в него. И животът ти се превръща в лъжа. Но ти не го осъзнаваш. Продължаваш да „живееш“. Вече не можеш да спреш. С всеки изминал ден се увличаш все повече и повече. Не можеш да разбереш кое е истина и кое – плод на въображението ти. Ето тук вече идва страшното. Когато в един момент наистина се почувстваш щастлив, ти не можеш да го разбереш. Един вид си свикнал с това и то не ти прави впечатление. Ето как ти се изплъзва истинското щастие, подарено ти от Бог. Изпускаш го. След това отново ти се налага да живееш „щастливо“ с лъжи. Всяка следваща ти се струва по-хубава и по-хубава от предишната. По-силна, по-подхранваща те, предпазваща те от нещастието. А то вече те е завладяло, дори и ти да не го осъзнаваш. Такива хора като теб си мислят, че живеят. Ето това е най-огромната измислица, която са си втълпили. Тъжно е. Жал ми е за тези като теб, въпреки че и аз съм такава. А ти... Ти дали не си измислен? Дали не си просто плод на въображението ми? Вече не знам… Изгубих се в лъжите. Аз никога няма да изпитам щастие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Герова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...