9.06.2007 г., 20:37

Рецепта

978 0 2
Поемам дълбоко въздух и задържам в дробовете си усещането за празнота.
Мога да потисна тази малка топка въздух, да я накарам да се свива, свива, свива... Докато не стане колкото юмруче? Не, още по-малка... Докато не стане колкото ириса на окото ми, поне... Поемам дълбоко въздух и го задържам, поемам думите ти и ги задържам в себе си, изсмувкам буквите ти една по една, изяждам запетаите ти за десерт, а многоточията прибирам в джоба на панталоните си, защото никога не знаем кога може да ни потрябват многоточия... Никога не знаем...

В ушите ми кънти Тишина, следобедно дъждовна тишина, която дори и виковете на времето не може да прогони, толкова е трудно да я отрежа от себе си, да я откъсна от себе си...

Но нямаме с какво да си сготвим Спокойствие.
Сега ще забъркам супа от Спокойствие.
Трябват ми три резенчета завършеност, една скилидка увереност, три супени лъжици търпение и една щипка сън...
Поемам дълбоко въздух, сега разбърквам думите, разбърквам пъзела, забърквам супа от Спокойствие...
Какво казваш?
замълчи!
Чувам пулса на Тишината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...