Действието на тези безобидни събития се развива точно преди петдесет години. Тогава на стадион „Раковски” през ден се събирахме да тренираме лека атлетика, че понякога и по-често. Треньорът ни се казваше Петър Ангелов - Бокси, млад човек, национален състезател на четиристотин метра, който имаше много различни методи при съставянето на тренировъчния си план. Четеше специализирани книги и списания за любимия ни спорт, дори беше изнамерил от някъде малка камера, с която ни снимаше как бягаме по пистата и после правеше разбор на грешките ни, на бавен каданс. Понякога сутрин рано ни водеше в 22 –ро училище да плуваме, друг път през почивните дни ни замъкваше на минералния басейн на Панчарево, за да ни се отпусне мускулатурата, обикновено това ставаше след състезания. Най-много ни допадаше решението му вместо на пистата да ни изведе на червените кортове, където ритахме футболна топка като ненормални, той самият беше доста схванат и смешен във финтовете си.
Бяхме много силна група, най-буднит ...