Казват, ревността е страх от превъзходството на друг човек.
Както обикновенно се изтягах на дивана с дистанционно в ръка. Станах програмист,...прескачах от програма на програма по телевизора, ами друго какво да правя.
Зърнах еротичното тяло на жена си, полугола или полуоблечена, запътила се към банята. Поналяла кокалите, едра , плътна мадама станала, но за мен бива. Е, за това и аз имам вина, все я ц канех '' Наздраве, да пийнем домашно вино и ракийка, от чичо са '', или '' Виж стринка какво ни е изпратила, баница, масленица, прясни яйца и айрян. А това било царска трушия, те имали кръвно и лош холестирол и не бивало да ядат месо, наденица, та за това ни тращат ''.
И ядяхме и пиехме, а тя трупаше килограми . Лъжат дето казват, че секса изгарял калории, ама щом казват може и да е вярно, но защо не уточняват отдолу ли да си или отгоре. А жена ми от къде ли беше научила разни Кама Сутри, да не тренираше с мен за някъде навън. Дали не замята , такива усърдни нощни креватни тренировки. Чудно, ама щом се заследим, значи да се хванем.
- Скъпи, ще ме извиниш ли, имам важна среща, трябва да се приготвя - скомфузно рече тя
- О, нямаш ядове скъпа, спокойно, няма да надничам как се къпеш , ще отскоча до кафенето отсреща да ударим едни карти а ти се приготвяй спокойно.
Пъклен план се зароди в мен. Проследявам я и ги разобличавам, тя вероятно е омаяна от предстоящото и както е разсеяна едва ли ще обърне внимание, че някой я преследва.
- О да, разбира се че ще дойда,...о,не с такси,...живея наблизо, животът е движение...о, и аз...да, да ще бъда точна - говореше жена ми по мобилния въртейки се по разкопчан халат и погалваше разголеното си бедро.
Навляках невзрачни дрехи, шапка невидимка, някаква чанта през рамо и зачаках недалеч от входа на кооперацията ни.
Тя се появи, едричка, пълничка, в ефирно подскачаща рокличка , аха да покаже цвета на гащичките й. Косата, макар и в небрежна прическа, свободно падаще по раменете й и вятърчето си играеше с нея. Чантички и обувки едноцветни, ау и от хубавото пастелено червило. Е, хайде да не си кривя душата, не защото е жена ми, ама е хубавица.
Незабелязано тръгнах след нея.
Отби се в сладкарницата, навярно 4-5 пастички за сладост, или да си мажат телата и после облизват...
Спря през нова кооперация, огледа се като шпионин в акция, натисна звънец и потъна във входа.
След минута-две завесите на един прозорец се размърдаха и отвориха. Там е, в очакване е...
По тротоара с бодри крачки вървеше млад левент, едър снажен мъж, мъж-мечта както се казва, нежно прихванал букет цветя, гледайки ги в захлас.
Стана ми жал за младежа. Атлетично здраво тяло, а като съблече Даринка,...наедряло и понабъбнало тяло, краката малко изгубили еластичност, дупето стърчащо назад, коремчето и гърдите напред, като харманджийска мравка. Около кръста й наченки на т.н. паласки.
Досрамя ме. Ама и аз имам вина за това, да я оставя както се казва на произвола на съдбата, да не я критикувам и да не настоявам да играе фитнес . А аз, се заглеждам по колежките с ботокс или на строги диети само на глътка вода през шест часа и едва-едва мърдат из офиса от безсилие.
Ех, какъв съм, да я оставя така и сега да ме е срам.
Той извади ключ в движение, от раз отключи и потъна в кооперацията.
Завесите от оня прозорец се спуснаха.
Мъчително зачаках, а когато чакаш и времето не върви. Едва е минало и час.
Милата ми тя, дано се представи блестящо, за какво трнирахме ония Кама Сутри в къщи, и да не се оплаква, че колената я болят, или...
Час и 45 минути минават. Като Шерлок Холмс наблюдавам неподвижно.
Два часа и 15 минути, никакво движение във входа на кооперацията. Ами ако има заден вход-изход, тогава, или да съм се заблеял и съм ги изпуснал. Два часа и отгоре. Безсрамница. Повече от два часа да се въргаля с този Хекулес. Няма ли милост, само за веднъж ли й е...
Погледнах разсеяно часовника си. Вратата се отвори и Даринка весело се смееше, след нея по-възрастна жена усмихнато и говореше нещо. Прегърнаха се и Даринка си тръгна бодро по тротоара потропвайки на високите си токчета. О, знаем ги ние тези работи, комуфлаж отвсякъде за заблуда на съпрузите.
Зачаках притаен. Не след дълго вратата се отвори, и... Млада симпатична госпожица под ръка с левента изкочиха щастливо усмихнати и тръгнаха в друга посока.
Потърках очи, щипнах се по дупето, плеснах се по лицето за да се осиферя.
Отдалеч гледам апартамента ни свети. Прибрала се е.
- Скъпа, върнах се - извиках още от вратата - Ще пусна една вода, мия ръцете и идвам
Излових я, банята ще е мокра, в коша употребявано бельо, значи е мърсувала и всичко е било само за заблуда.
Сухо, чисто и спокойно в банята.
Пристъпих плахо в осветения хол. На масичката торта, свещи, две чаше, бутилка бяло вино, бонбониера.
И Даринка с оная къса рокличка или поличка, приятно усмихната
- Скъпи, одобриха ни,... така се радвам. Тайно подадох документите ни за нова работа. Одобрени сме, наздраве.
- Радвам се за нас - смотулевих - Искам да ти кажа нещо
- Нее, не сега, знам че трябва да поотслабна, но ти и така ме харесваш, нали.
Подсмихнах се малко многозначително, а аз какви неразбории щях да забъркам.
А уж ревността не било страх...
© Petar stoyanov Всички права запазени