РЕВНОСТ
Късна пролет. Море от зеленина залива долината. Сред него плува белият кораб на малкото градче. То е полегнало кротко под тях, погълнато от ежедневието си. Градът е обграден отвсякъде с върхове, покрити с гъсти зелени гори, осеяни с множество горски полянки и ливади. Те са седнали на височината и се наслаждават на красивата гледка. Над главите им облаците се опитват да сътворят своя небесна бяла планина – една подвижна планина, постоянно променяща се.
- Днес си нещо омърлушен – забелязва тя. – Като че ли панорамата не те радва като друг път.
- Радва ме, но някак си днес усещам присъствието на града, като трети между нас.
- Това пък откъде? Тогава да се преместим.
Отиват на малка ливадка, обградена от всички страни с гора, с изключение на южната, която е отворена към планината, но градът не се вижда.
- Ето, тук третият го няма и е още по-красиво – казва тя, когато сядат върху постелката в тревата... Носиш ли снимките от последния поход? Обеща да ми ги покажеш.
- Да. В мене са. Н ...