До началото на голямото събитие оставаха едва няколко дни и в двореца кипеше трескава подготовка.
Имаше слухове, че тази година на турнира ще се появи загадъчният рицар, познат като Смърт.
Неслучайно носеше това име - нито един от опонентите му не беше излязъл жив след сблъсък между тях. И като се има предвид, че принцът традиционно участваше, напрежението ставаше неописуемо.
Знаеше за Смърт, но също така знаеше, че няма как да се откаже, защото ставаше въпрос за неговата чест и тази на царското семейство.
Близките и придворните всячески се опитваха да го разубедят, използвайки най-различни прийоми, но той остана непреклонен.
Легна си напрегнат, обезпокоен за утрешния ден. Наистина беше велик войн, в разцвета на младостта и силата си, но срещу него щеше да се изправи безмилостният Косач.
Фанфарите го изтръгнаха от полудрямката. Оръженосецът с тъжен поглед помагаше с доспехите, като накрая дори си позволи да задържи благородника за ръката.
Принцът се усмихна, прегърна го като на раздяла ...