До началото на голямото събитие оставаха едва няколко дни и в двореца кипеше трескава подготовка.
Имаше слухове, че тази година на турнира ще се появи загадъчният рицар, познат като Смърт.
Неслучайно носеше това име - нито един от опонентите му не беше излязъл жив след сблъсък между тях. И като се има предвид, че принцът традиционно участваше, напрежението ставаше неописуемо.
Знаеше за Смърт, но също така знаеше, че няма как да се откаже, защото ставаше въпрос за неговата чест и тази на царското семейство.
Близките и придворните всячески се опитваха да го разубедят, използвайки най-различни прийоми, но той остана непреклонен.
Легна си напрегнат, обезпокоен за утрешния ден. Наистина беше велик войн, в разцвета на младостта и силата си, но срещу него щеше да се изправи безмилостният Косач.
Фанфарите го изтръгнаха от полудрямката. Оръженосецът с тъжен поглед помагаше с доспехите, като накрая дори си позволи да задържи благородника за ръката.
Принцът се усмихна, прегърна го като на раздяла и тръгна с решителна крачка.
Утрото обливаше с лъчите си арената, създавайки илюзията за красота в това място на страдания.
Публиката по трибуните беше полудяла, аплодирайки младия престолонаследник, сякаш вярвайки, че чрез своята емоция ще помогне в неизбежната битка.
В единия край стоеше Смърт, възседнал огромния си жребец, а черните му доспехи се сливаха в едно с покривалото на коня.
Принцът махна на публиката, сложи шлема и се метна на коня си.
Въздухът беше нажежен от емоции, но никой не смееше да даде началото на състезанието.
Изминаха няколко тягостни минути, докато накрая шутът събра сили, взе тръбата и даде сигнала.
Противниците насочиха копията и приведени напред, пришпориха конете.
До сблъсъка оставаха секунди. В царската ложа всички затвориха очи, очаквайки неминуемото, когато победоносният рев на публиката ги изкара от ужаса.
Смърт беше повален на земята, а принцът, видимо невредим, стоеше опрял копието в гърдите му.
Победеният беше задължен да покаже лицето си, а всички тръпнеха от любопитство да видят кой се крие зад черния шлем. Но истината щеше да разбере само победителят.
Смърт го притегли към себе си и леко вдигна предпазния щит за очите. Изпод прикритието се показаха два горящи въглена и гробовен глас изрече:
- Не съм дошъл за живота ти. Дойдох, за да проверя смелостта и качества ти, които ще са ти необходими занапред. Време е напуснеш близките и потеглиш към България, истинската родина. Тя има нужда от теб!
Името ти ще остане в историята и ще бъдеш наречен Страшни.
След тези думи се метна на коня си и изчезна в пламъци.
А слисаният Крум примигваше и не можеше да прецени дали е буден, или не сънува...