22.11.2007 г., 20:14 ч.

Ритуалчето 

  Проза » Разкази
805 0 2
1 мин за четене
Преди малко се събудих - малко следобеден сън. Ако трябва да бъдем точни, събуди ме телефонът... и вече половин час не мога да спра да се мръщя. Не, не защото не си доспах. Просто се сетих за нещо... Имаше време, в което спях всеки следобед и знаех, че в определения час ти ще ми се обадиш, за да излезем. Полузаспала, но усмихната, вдигах телефона - знаех, че си ти и нямах нищо против, че прекъсваш съня ми. Предпочитах да те  видя, вместо да те сънувам. Поне отчасти ситуацията се повтори и сега. Бях заспала, телефонът беше до мен, звънна и без да се будя напълно, вдигнах, имаше я и усмивката. Тя обаче бързо се стопи - беше грешка. Дори не казах дежурното "Имате грешка". Не можах. Просто затворих, а сълзите вече бяха започнали да мокрят възглавницата. Не мога да си обясня защо стана точно така... Вече мина доста време, откакто този мой "ритуал" бе преустановен. Може би съм те сънувала точно когато телефонът звънна. От една година не си бях позволявала да спя следобяд, днес го сторих и стана точно това, от което се боях. Това малко, незначително "ритуалче" нахлу в главата ми и ме разтърси. Знаех си, че ще стане така. Ето, пак мисля за теб. Пак се самонаказвам с тези спомени.
Знаеш ли в какво ме превърна? Ще използвам една любима твоя дума: в кучка. Не ме е грижа за нищо и за никой. Сутрин няма за какво да ставам. Всички искат усмивката ми, а тя е една... студена, чак отблъскваща. Нищо не може да ме развълнува, както преди. Не че мразя всичко и всички - далеч съм от тази мисъл. Просто са ми безразлични. Не ме е грижа кой иска да е с мен, кой мисли за мен и на кого липсвам. Позволих си да те допусна твърде навътре в душата ми и резулататът е плачевен. Буквално.
Мисълта ми не тече гладко, спирам да пиша. В главата ми е пълен хаос. Или още ми се спи или съм безкрайно объркана. Не знам каква искам да бъда. Искам ли да се върне пак предишното момиче, което беше готово да изслуша всеки и да се опита да му помогне, или предпочитам сегашното - егоистичната кучка. Трудно е да определя кой е най-добрият вариант, но едно мога да кажа със сигурност: повече никаква любов и никакъв следобеден сън!!!

© Сандора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • мерси за прегръдката. може би си права, но когато се разочароваш постоянно (и от себе си и от околните) трябва да си по-твърда (да не кажа безчувствена), колкото и да не ти идва отвътре.
  • Мисля, че няма да можеш да избягаш от същността си на добро момиче. И аз някога исках да се превърна в егоистична кучка, след голямо разочарование, но не успях...Човек не може да бъде лош, ако се е родил добър. Прегръщам те!
Предложения
: ??:??