Когато за пръв път Маги поиска да я завържа, малко е да се каже, че бях изненадан. Направо бях втрещен и объркан. И през ум не ми беше минавала подобна ситуация. Може би около минута гледах неразбиращо, направо си представям глупавата физиономия, която съм имал. Естествено задодох глупавия въпрос: ''защо да го правя" и получих логичния отговор: "защото ми харесва". Стоях като гръмнат и се чудех на къде да хвана. Маги усети моето смущение и започна да ми обяснява, че в това не вижда нищо лошо, намира го за много възбуждащо и би била щастлива, ако спра да я гледам като непознат вид. Живеехме заедно вече три месеца и досега и дума не беше споменавала за подобно нещо. Маги се засмя и каза, че това не е нещо, което споменава на първа среща, но съвсем не означава, че не би могло да се случи. Явно съм продължил да се държа като тъпак, защото тя ме прегърна и се разплака. Нямах нито изречение в главата си, ужас, това не ми се случваше. Не знам колко време сме били прегърнати, но това беше единственото, което бях в състояние да направя. Беше положила глава на гърдите ми със затворени очи.Чуваш дишането ù. Не бих могъл да пресъздам мислите си в тези няколко мига, нямам спомен и да съм изричал смислено изречение, помня само, че я заведох до леглото така, както си държеше очите затворени, и я сложих да легне. Направи го, без да каже нищо, вече и не плачеше. Отворих гардероба, в който държах единствената си вратовръзка, намерих и един вълнен шал. С двете неща се върнах на леглото, легнах до нея и нежно я целунах. Хванах лявата ù ръка и завързах единия край на вратовръзката около китката ù, другия завързах за таблата на леглото над главата ù. Повторих същата процедура и с шала на дясната ръка. Маги продължаваше да държи очите си затворени, но усещах възбудата ù. Сложих ръка на бедрото ù и тя протрепери. Съблякъл съм се за секунди. От тук натам всичко ми е някакъв сън, не знам. Когато свършихме, понечих да я развържа, но Маги ми каза, че е още рано. Прегърнах я и лежахме така, без да казваме нищо. "Видя ли, че е хубаво", каза тя след известно време, "кажи ми, че ти хареса". "Хареса ми много", отговорих аз, "наистина беше хубаво". "Ще го направим пак, нали". "Да, ще го правим винаги когато пожелаеш". "Искам и ти да го желаеш".
     От този момент това се превърна в наш начин на живот. Постепено възприех идеята като своя, което правеше Маги истински щастлива, а нейното щастие беше и мое. Малко по малко разнообразявахме нещата. Купихме си белезници от един оръжеен магазин, излъгах, че съм охранител и ми трябват за работата, беше ме срам да вляза в сексшопа. Купихме си и памучно въже, пригодихме и четири кожени колана.
     Маги беше на върха на щастието, аз също. Това нещо по някакъв начин ме обсеби. Усещах, че и когато вършим обикновени неща, когато просто разговаряме, пак си мисля за него. Представях си я завързана и безпомощна и моментално се възбуждах.
     Благодарността на Маги за това, че е намерила своята сродна душа, не може да се опише. Сексът беше невероятен. Когато се прибирах от работа, тя ме посрещеше на вратата и събуваше обувките ми, донасяше леген с топла вода, измиваше краката ми, след което дълго ги масажираше. Събличаше ме чисто гол и правеше масаж на цялото ми тяло, като озползваше някакъв чудесен ароматен крем. В кухнята също се оказа, че е една малка магьосница.
     Тъкмо когато си помислих, че вече я познавам достатъчно добре и че вече няма нещо, с което да ме изненада се оказа, че съм грешал. Когато се прибрах и не ме посрещна на вратата, помислих, че не ме е чула да влизам или че в тоалетната например. Естествено след секунди установих, че нищо такова не се е случило. Маги стоеше на колене в средата на стаята, облечена в ученическа престилка, от тези, които ние, хората ходили на училище по времето на соца, много добре познавахме. Веднага се сетих откъде я е намерила. В една от стаите, която почти не ползвахме, имаше стар гардероб, в който навремето майка ми беше набутала всевъзможни вехтории. Престилката беше на сестра ми от годините ù в техникума по обществено хранене. Коленичила и облечена така, Маги беше Великолепна, държеше ръцете си зад гърба, като по този начин гърдите и ясно изпъкваха в тясната дреха. "Днес бях много лоша" каза Маги и постави ръцете си зад главата като за наказание. Направихме го направо на пода, толкова бях възбуден, че не успях да разкопчая повечето копчета на престилката. Повдигнах полите ù нагоре, отдолу нямаше нищо.
     Една сутрин, когато тръгвах за работа, Маги ме помоли да заключа като изляза. Отговорих и че няма нужда, защото вратата отвън се отваря само с ключ, но тя каза, че така се чувства по-сигурна и че, понеже още не е станала, затова аз да заключвам. Нямах нищо против и това се превърна в навик. След около месец, докато бях на работа, открих поредната изненада. На връзката ми с ключове имаше един, който не бях слагал. Беше ключът на Маги. Много добре си спомних, че сутринта заключих външната врата на излизане. Явно вечерта го беше закачила. След като патронът щракна два пъти в бравата, си бях у дома. Маги ме чакаше както обикновено. Целуна ме и събу обувките ми. От кухнята се носеше аромат на пиле. Щеше да му дойде и на него ред по-късно вечерта. Не казах нищо за ключа, тя също. Той все още е на моята връзка.