Тя ще ми каже на мене, че съм рогоносец. Какво като фамилията ми е Рогатов. Тя нали знае откъде идва. Да ама не, решила да ме окичи с чифт истински рога и преспала с колегата си Фильо. Така му викаше все – Фильо. Не Филип, а Фильо. Все едно му казваше смотльо. Той да вземе да се окаже такъв. Иначе го дава голям мъжкар. Един такъв напомпан, всеки ден ходи да тренира във фитнеса. Едното обаче за сметка на другото. Колкото повече му се увеличаваха мускулите, толкова повече му намаляваше ... Отплеснах се нещо. Та да вземе моята жена да ми изневери точно с него. И сега като разбрах, седи и ми се жалва.
- Да знаеш, Венци, голяма грешка направих. Не за изневярата, а че попаднах на най-големия смотаняк. Мислех си, че щом е такъв як ще е истински бик в леглото. А то какво излезе?! Съблече се за минутка, съблече ме за минутка, хвърли ме на леглото и тъкмо си мисля – „Ей сега ме чака най-дивото и животинско чукане откакто съм жена и...” – вкара го и отново се вписа в своята минутка. После ме изгледа доволен, обърна се и заспа. Ще знаеш от такива е тръгнала приказката – „Спал с еди коя си жена”. Защото спят и нищо не правят. Ей за това ме яд, Венци. Ама ти си виновен, да знаеш. Защото още когато се запознахме и ми разказа за твоята фамилия, доста се смях на историите с дядо ти или прадядо ти, не помня вече курварина му неден. Който все искал да бодне жените с рога си. И го кръстили Митре Рогатия. Ами от къде да знам, че гените се предавали по наследство и всички мъже от рода сте такива. И как все го правите без да ви разберат жените ви? Досещат се, ама без да са сигурни... И за теб съм сигурна, че кръшкаш. То кръвта вода не става. Обаче като те гледам и се чудя. Не си някой Херкулес, все един такъв чистичък, нежничък, гальовен. Постоянно се грижиш да изглеждаш добре. Изгладен, избръснат, напарфюмиран. Книжки четеш, стихчета разни. Няма да хванеш чук и пирон да забиеш, два шамара да ми удариш като те ядосам, да пропуснеш някое бръснене, та да ми застърше по бузата, ами ще сготвиш, пералня ще пуснеш. И ще ме целуваш докато се успокоя. За жена си роден, не за мъж. И не мога да разбера защо ти се лепят жените. Вярно, много те бива в онази работа. Трикове разни знаеш, къде да пипнеш, къде да целунеш... Не ми беше първият и мога да сравня. Обаче като видях как се умилкват около теб по банкетите твоите колежки, веднага се сетих. Боднал си ги с твоят рог. И качесвено си го направил. По своят си начин. То един мъж на девет жени в отдела... Нищо, че си такъв зализан и накокончен. Само не мога да разбера как не са се хванали за гушите една с друга. Сигурно защото са омъжени. Или ги е страх да не ги отбиеш, ако го направят. И друго не ми ясно. Какви мъже имат. Мечта! Жените мечтаят за такива мъже. И пак тичат при теб. И винаги изневеряват с такива като теб. Дали да не взема да ги попитам? Или да поискам официално и аз да преспя с тях... ааа не. Не да преспивам, а да ги пробвам как са в леглото. Кажи бе, Венци? Да го направя ли? Защо мълчиш и се усмихваш? Мъж ли си или... ?
Гледах Гергана и сам се чудех какво да и отговоря. И аз самият не знаех отговора на нейните въпроси. Права е, гените са виновни. Не съм виновен аз. Ама като идват, да отказвам ли? Няма! Нали ще разкажат и после на мен ще се смеят. А щом им харесва, нека пак заповядат и каквото харесват в мен ще го получат в пълно количество и качество. Има и за тях, и за Герганчето. Нещо говори, ама аз вече не я слушам. Ще взема да я водя в спалнята да я утеша, че кой знае още какви мисли ще и дойдат в главата.
© Христо Костов Всички права запазени
Либерален съм. Ама ми е хубаво.