6.07.2013 г., 23:31

Рождение

988 0 1
1 мин за четене

Лъчите на слънцето сякаш за първи път виждаха море! С такъв възторг потапяха светещите си шапчици в синевата на водата, че от вдъхновението им вълните палеха малки искрящи фенерчета и ги размахваха призрачно над гребените си.

Тя стоеше на безмълвния бряг, онемяла от почуда. Гледаше в захлас и броеше – малките светлинки, танцуващи пред очите ù.

Въздухът също се впечатли и запя – дълбоко, многогласно, омагьосващо.

Облаците, заразени от творчески порив, се подредиха в причудливи картини с тайна надежда – да привлекат поне за миг нечие внимание.

Окото на всемира гледаше доволно от далечината на своя престол и се радваше... На всичко, което виждаше в този момент.

Точно тогава от синята безбрежност, в сребристото сияние от разбити водни пръски, се появи странен силует. В началото неясен, обгърнат от пяна и мистериозна мъгла. После постепенно се проясни и придоби формата на мъж. Мъж – толкова реален, колкото самата тя, стояща като откъртена скала в очертанията на водата и съзерцаваща невярващо това видение.

Морето бучеше, като таен акорд на всемира. Вълните се плискаха в онемелия бряг в своето благозвучно многогласие.

Вятърът с вълшебна флейта пригласяше, издувайки бузи и тичаше като обезумял в различни посоки.

Морските птици припяваха тайнствени трели.

Небето смутено отвори ръце – да разшири своя простор, да даде място на всяка изява.

Светът тържествуваше! Беше се случило нещо значимо – човешката същност се срещна със себе си – двузначна, уникална, непонятна и силна.

Тя го попи с очи. Той я отпи с устни. Сляха се... За да се роди единен човек!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...