2. В САГАТА ВЗЕМА УЧАСТИЕ И БАБА РУМИ
Когато нашата Роня стана на осем месеца, грижите по отглеждането ѝ пое бабата, на чието име беше взела първата буквичка от галеното си наричане – а именно – баба Руми. На двете малко им трябваше, та да намерят общ език – само някакви си два-три дена. Ронината майка прекъсна майчинството си и се върна на работа в учреждението, в което изкарваше прехраната им.
Странна беше баба Руми, на моменти отнесена, на моменти отвеяна, но пък пишеше такива хубави детски стихчета и приказки, че малката й внучка бе възхитена от нея. И най-вече – разбираше нейния, бебешки, гугушански език!
Баба и внуче вече се гледаха два месеца и нищо не нарушаваше хармонията между тях, когато...
Както я хранеше със спаначено пюре с агнешко, през отворения прозорец долетя Дракончето с изумрудените очи. То започна да прави кръгове около полюлея на стаята, като ръсеше от полифлорния прашец, от който, както знаете, се губеха всички спомени. Бабата го наблюдаваше с интерес и замръзнал ...