8.06.2015 г., 0:23 ч.

Розата 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
527 0 0

               Пред мен беше Тя - прекрасна във формата си, с нежни, натурални извивки, свежа като утрото, млада като пролетта, в уникален бледорозов цвят, с дребни капчици по нея. Розата. Твоята роза! Която не взе, защото не можеше, не че не искаше. Която носеше моето послание, моят съкровен изказ, нежността ми, докосването на душата ми, целия ми свят, отдаден изцяло и завинаги на Теб! Гледах те в очите,... още съм там. Светове и Вселени се преливаха и се преливат в единното отваряне, откровение, вдъхновение и сливане на нашите същности. Бях там миг, но и цяла вечност. Красота и безмерност в едно крехко късче материя, но и светлина и дух. Розата! Моето обещание, моето верую, моят свят, моята любов за Теб! Само за Теб!

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??