23.04.2011 г., 17:29

Розови поляни

948 0 0
1 мин за четене

Повехналите мечти, като розите под снега, забравих. Коя станах и коя съм била, ти не знаеш. Да ти кажа, аз не мога, страх ме е да не ме разкриеш. Под лицето ми се крие друго. Зад очите ми няма нищо мило.
Бях! Бях мечта. Живеех за мига, исках сред розови поляни да ме откриеш, а намери ме в бели преспи сняг. Исках на бял кон да дойдеш да ме спасиш, а не с тази буря да дойдеш да ме опустошиш. Мечтаех и аз мечта бях. Исках пламъка в очите ми да видиш, а скована от студ мъка там се таи. Непорочна бях, стихия, плам и магия, сега съм като тях. Лицето ми е скрило страх, тялото от сълзи и грехове ковано. В косите си съм сплела това, което съм им отнела. Тих писък съм сега. В кървавите ми сълзи изписани са грехове вековни. Душата ми дълбоко скрита спи под мрака. В ръцете си съдбите им държа - изпускам ги и мачкам ги с крака... Мечтите отдавна отлетели са. С нокти раздирам тази плът порочна. Късам кичур по кичур от косата, омърсена в опит да изтрия миналото мрачно. И устните, целувани от друг, до кръв прехапвам и лицето раздирам и маските падат. И очите си ще избода, болките им да махна. И тогава ще остане само душа. Забравена, чиста, непорочна, ти с теб вземи я, късай по парче от нея и цялата дари я. А остатъците от грешната ми плът изгори. Нека пламъците заличат следите ми. Прахта по розовите поляни разпилей. Там, на тези розови поляни, където душата ми вечно ще тлей...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...