8.07.2006 г., 8:09

Русокосата принцеса

1.3K 0 1
1 мин за четене

   Сега ще ви разкажа историята на едно момиченце, което за неусетно време се превърна в жена. Знаете ли, най-мътният спомен за нея е, когато още бе сплетена на две дълги руси плитки и играеше с други момичета и момчета в квартала. Всички бяха еднакви - деца. Имаше обаче едно момче, което се открояваше в групата, поне в очите на нашето русокосо момиче. Той не беше по-различен от другите, но на нея и приличаше на сноп лъчи, пропуснат през мрачното небе. Когато той се усмихнеше, нейният ден бе огряван. Когато той говореше с нея, тя не сваляше чаровната усмивка от лицето си. Боже, дали бе нормално едно мъничко момиченце да изпитва нещо толкова силно? Не знам...
   Но времето минава бързо и детските игри вече ги нямаше. Годините бавно и мъчително отдалечаваха момиченцето от нейния принц. Така охладняваха и чувствата й. Това продължи дълго, докато един ден съдбата отново не преплете техните пътища. Те вече бяха порастнали достатъчно големи и разумни, за да контролират действията, мислите и желанията си сами. И знаете ли, нашето момиченце през тези години на отдалечаване се бе превърнала в една голяма, силна и смела личност. Мислеше си, че с живота си действа, като капитан със своя кораб, но дали беше така... да, така беше, докато не срещна принца от детството си. Пред него тя бе безсилна, в очите и отново се появи онзи пламък, който караше всичко да заблести. На устните и отново се изписа онази мила усмивка.
   И така нашата русокоса принцеса отново бе сломена от принца, но този път той успя да изографиса името си върху мъничкото и сърчице. Сега тя ще го помни вечно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никол Попжелева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Израза "неусетно време" не звучи добре. Може би трябва да го замениш с "което неусетно се превърна в жена". Но това е само препоръка.

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...