8 июл. 2006 г., 08:09

Русокосата принцеса

1.3K 0 1
1 мин за четене

   Сега ще ви разкажа историята на едно момиченце, което за неусетно време се превърна в жена. Знаете ли, най-мътният спомен за нея е, когато още бе сплетена на две дълги руси плитки и играеше с други момичета и момчета в квартала. Всички бяха еднакви - деца. Имаше обаче едно момче, което се открояваше в групата, поне в очите на нашето русокосо момиче. Той не беше по-различен от другите, но на нея и приличаше на сноп лъчи, пропуснат през мрачното небе. Когато той се усмихнеше, нейният ден бе огряван. Когато той говореше с нея, тя не сваляше чаровната усмивка от лицето си. Боже, дали бе нормално едно мъничко момиченце да изпитва нещо толкова силно? Не знам...
   Но времето минава бързо и детските игри вече ги нямаше. Годините бавно и мъчително отдалечаваха момиченцето от нейния принц. Така охладняваха и чувствата й. Това продължи дълго, докато един ден съдбата отново не преплете техните пътища. Те вече бяха порастнали достатъчно големи и разумни, за да контролират действията, мислите и желанията си сами. И знаете ли, нашето момиченце през тези години на отдалечаване се бе превърнала в една голяма, силна и смела личност. Мислеше си, че с живота си действа, като капитан със своя кораб, но дали беше така... да, така беше, докато не срещна принца от детството си. Пред него тя бе безсилна, в очите и отново се появи онзи пламък, който караше всичко да заблести. На устните и отново се изписа онази мила усмивка.
   И така нашата русокоса принцеса отново бе сломена от принца, но този път той успя да изографиса името си върху мъничкото и сърчице. Сега тя ще го помни вечно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никол Попжелева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Израза "неусетно време" не звучи добре. Може би трябва да го замениш с "което неусетно се превърна в жена". Но това е само препоръка.

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...