Ръце в джобовете
Отдавна не знаеше какво да прави с нея. Обажданията на мобилния вече не му носеха радост, а предизвикваха недоумение и досада. Беше едносричен и кратък. В редки случаи откликваше на желанието и да си поговорят малко. Даже тогава пак бързаше да затвори, сякаш продължителният разговор можеше погрешно да я накара да си помисли, че всичко е както преди, открито и непринудено. Понякога получаваше SMS-и, нежни и чувствени, събрали в кратките думи нейните разсъждения за отчуждението му. Никога директно обвиняващи, а завоалирано дипломатични, сякаш я беше страх да не счупи и тънкия лед между тях. Приличаха повече на SOS, отколкото на констатации. Четеше ги и веднага ги изтриваше, сякаш никога не са съществували. Нямаше какво да и напише в отговор, а и не му се искаше да и звъни, за да не покаже слабост или сантименталност. То май си беше еднакво. Нямаше обяснение за себе си, как се стигна до тук. Няколко години всичко вървеше от само себе си, срещите им бяха кратки, но интензи ...