радостинатодорова

8 резултата

Равносметка

……
Няма вечна тъга и вечна раздяла.
Не се осъждай – самотността
е нашето жестоко състояние.
Догони ме в белите си сънища ...
радостинатодорова (Радостина Тодорова)
радостинатодорова
Поезия
826

По пътя

По пътя
По пътя се раждаме, сучем, порастваме.
любим, разлюбваме, страдаме, плащаме,
хващаме нечия нежна ръка
и бързаме бясно да стигнем химерите, ...
радостинатодорова (Радостина Тодорова)
радостинатодорова
Поезия » Философска
636 2

Ръце в джобовете

Ръце в джобовете
Отдавна не знаеше какво да прави с нея. Обажданията на мобилния вече не му носеха радост, а предизвикваха недоумение и досада. Беше едносричен и кратък. В редки случаи откликваше на желанието и да си поговорят малко. Даже тогава пак бързаше да затвори, сякаш продължителният разговор ...
радостинатодорова (Радостина Тодорова)
радостинатодорова
Проза » Разкази
2K 1

Наполовина

Наполовина
Избродих всички пътища към теб.
Не идваш.
Забравил си ключа към мене в зимния си джоб.
Замръзвам. ...
радостинатодорова (Радостина Тодорова)
радостинатодорова
Поезия » Любовна
845 3

Сотира

Сотира
Не знаеше какво трябва да направи. Нерешителни и объркани, мислите и се лутаха безпомощни, неоформени и самотни, отчаяни и безизходни. Поредната безсънна нощ. Даже няма и луна, най-красивото лунно затъмнение от три години насам. На кого ли му пукаше за нейните тревоги и безсъници. Хората си и ...
радостинатодорова (Радостина Тодорова)
радостинатодорова
Проза » Разкази
1.1K 1

Един неприет разговор

Един неприет разговор
Струваше му се, че пътува от години. Край него профучаваха къщи, дървета, пътищата се сливаха и се разделяха, криволичеха или се опваха прави като игла. Вече не помнеше откога не е спирал, откога не е сменял дума с друг. Съмваше и се мръкваше с неумолима безпощадност. Добре, че ...
радостинатодорова (Радостина Тодорова)
радостинатодорова
Проза » Разкази
1.1K