Събиране на семейството Част 4. Общо Премеждие

         Това беше голяма грешка на шофьора на „Дачията“, защото Тихомир Власов разбираше какво значат тези думи. Още повече, че се бе сблъсквал с този език, слушайки Турбофолк по Радиото и по време на служебните си пътувания в Сърбия, Хърватия, Босна и Черна Гора, по време на които построи няколко болници, при това - и реномирани такива, или модернизира вече съществуващи. През тези служебни пътувания той научи в значителна степен техните езици, които бяха слаборазличими един от друг.

Заради това почервеня като домат, изскочи от колата като антилопа, събори го на земята и без да се замисля, започна да го рита и бие с всички сили. Шофьорът не можеше да реагира от ужас. Той можеше само да се обърне с гръб и да прикрие лицето си с ръце.

Случайни минувачи отведоха Тихомир настрана, а след това дойде полиция. Той се опита да обясни, че другият шофьор е започнал да псува неговото семейство и петгодишния му син, но тогава другият падна на земята в безсъзнание. Полицаите повикаха Бърза помощ, арестуваха Тихомир и го отведоха в Главна дирекция на полицията, където му снеха отпечатъци и взеха кръвна проба.

           След това влезе главният комисар Борислав Радевски, заместник-началник на отдел „Убийства“ – Тихомир беше шокиран да чуе това!

• Комисар Радевски:

— През последните минути ни се обадиха от болницата – шофьорът е починал от раните си! Ще има дело за убийство, господин Власов! Бъдете честен с нас, за да излезете от затвора, докато косата ви не побелее. Кажете ни защо нападнахте жертвата и не се опитвайте да ни лъжете, че това е било самозащита! В края на краищата, човекът е мъртъв, а вие нямате дори драскотина! Говорете и не крийте нищо!

Тихомир:

— Ето как се случи, Комисар. Аз се връщах от работа, и този шофьор внезапно ме настигна. Сблъскахме се и той веднага изскочи от колата, като започна да ме обижда, крещи и унижава, поставяйки под съмнение моите способности като шофьор. Но това, което ме извади от равновесие, бяха сръбски цинизми със с@ксуален подтекст, насочени към мен, като най-отвратителните бяха за моята майка и моето дете.

Комисар Радевски:

— Извинете, господин Власов, но вие сте неженен и нямате деца! За какво дете говорите?

Тихомир:

— За моето дете – за какво друго, Комисар!? За моя петгодишен Мирослав, за чието съществуване разбрах едва вчера, защото се оказа, че къщата, която купих, е била продадена и на неговата приемна майка! Как бихте реагирали, ако някой започне да крещи, че иска вашите деца или внуци? Това е непростимо!

Комисар Радевски:

— А убийството простимо ли е? Дали това е вашето дете, или просто фантазирате – може би от чувство за вина, защото години наред сте живели безотговорно по отношение на последствията?

Тихомир се наведе, повдигна косата си, където имаше синина, и каза:

— Не, вярно е. Веднага щом видях момчето, аз замръзнах на място, защото той приличаше на мен, когато бях на неговата възраст! Ето защо жената, която се грижи за него, ме удари по главата с дълга ваза – погледнете белега, Комисар!

Той произнесе името, адреса и длъжността на Елена Драгомирова и помоли да ѝ се обадят, за да потвърди версията му. Комисарят неохотно се съгласи и даде на Тихомир право на телефонен разговор, в който той помоли своя приятел Валентин Ковачев спешно да му намери адвокат и да му помогне с разследването на случая, както и с проучванията на произхода на Мирослав.

         Тихомир беше ядосан на себе си, че е имал глупостта изобщо да помоли Елена да го спаси – тя само би спечелила от неговия арест (Защото тя щеше да си гарантира собствеността върху къщата.) и го мразеше, считайки го за изрод поради неговия интерес към нейния… всъщност техния син. Той беше сигурен, че за нея денят на неговото осъждане ще стане нейният втори рожден ден.

Той беше в отчаяние, защото:

1. Ще бъде хвърлен в затвора за поне дванадесет години заради някакъв боклук, и бизнес кариерата му ще бъде разрушена.

2. Няма да може да навакса пропуснатото през първите години от живота на сина си и ще го загуби завинаги.

3. Шансовете му за попечителство над неговия син рухнаха веднъж завинаги само 2 дни, след като научи за съществуването му и без да може да навакса пропуснатото през първите години от живота на сина си и той ще го загуби завинаги.

4. Загуби своя дом, връщането в който беше за него шанс духовно да се възстанови от травмите от миналото. Както и възможността да създаде семейство.

        Целият живот на Тихомир премина пред очите му - както при умиращите, какъвто той в действителност бе станал. Превърна се в ходещ мъртвец, който трябваше да рухне от върха в помийната яма на обществото, дори без майка, която да го посети в затвора, за да го успокои! Той можеше само да се надява, че Валентин ще му помогне да изпрати писмо до Мирослав, за да разбере, че има баща, който винаги ще го обича – но лудата би ли позволила писмото да стигне до него!? Тихомир си мислеше за самоубийство, когато Елена пристигна в управлението.

Елена Драгомирова:

— Комисар, аз мога да ви предоставя доказателства, които ще оправдаят този човек! Починалият беше опериран от професор Марин Петров, чийто асистент съм аз. Нашите колеги от линейката казаха, че дишането на жертвата е било нередовно, кожата му — бледа, а температурата му — по-ниска от нормалната. Това са признаци на отравяне с наркотици. Понеже той нямаше никакви следи от игли по ръцете му, значи ...

Комисар Радевски:

— Не бихте ли могли да грешите, госпожице Драгомирова? Да не е бил шок от травмите?

Елена:

— Не, Комисар. При травматичен шок дишането не се променя така. Вероятно в стомаха на мъжа е имало пликове с наркотици, които са се спукали. Помолих професора да го оперираме и да направим изкуствено дишане и детоксикация, но за съжаление го загубихме.

Пликовете с наркотици вече лежаха на масата на комисаря. Оказа се, че в стомаха на „мулето“ е имало пратка от осемстотин грама кокаин, от който е останал около половин килограм. Остатъкът от кокаина е попаднал в тялото на куриера, който е починал в резултат на отравяне с наркотици. Тъй като не е имал увреждания в коремната кухина, пликът с кокаин се е спукал преди куриера да бъде нападнат. Така стана ясно, че Тихомир не е виновен за убийството.

Комисар:— Не се радвайте, господин Власов, без токсикологичен преглед на починалия вие няма да докажете своята невинност! Все пак, ще ви попитам, освен обидите на ваш адрес, можете ли да дадете описание за други реакции на шофьора на автомобила след вашия сблъсък?!“

Тихомир:— Сякаш крайниците му трепереха, беше като че ли имаше гърчове, очите му бяха кръгли като на сова. Преди да започне да ме ругае, той ми даде около десет минути обвинителна реч за това, което съм направил, без да ми позволи да го прекъсна, за да уредим случая. Когато се обадих в полицията, той се движеше, жестикулирайки бързо, и не можеше да се изправи и да обясни на минувачите какво точно се е случило, преди да загуби съзнание!

Елена: — Това са симптоми на отравяне с кокаин, Комисар!

Комисар:— Но за да докажете това, ви трябват повече доказателства! Затова господин Власов ще пренощува тази нощ в ареста, и аз ще ви разпитам, госпожо Драгомирова, за вашите отношения със заподозрения – намирисва на конфликт на интереси обстоятелството, че тези оправдателни експертни данни според вашето мнение са дадени от млада и красива жена, живееща със заподозрения и отглеждаща неговия син – и на когото вие сте родна майка!

Елена:— Комисар, вие знаете какво си мислите за мен – как можете да си представите, че аз, Елена Драгомирова, бих спала с този маниак, който нахлу в моя дом и не искаше да го напусне, поради едно крайно абсурдно недоразумение, пренебрегвайки значението, което дома има за мен ...

Комисар:— Нима са продали част от къщата на друг човек без вашето съгласие? Говорите пълни глупости. Още по-малко той може да претендира за ролята на Баща на вашето дете, без да го е виждал преди! Това е абсурд, ние не сме в сериал, където главната роля се играе от Данила Козловски, Светлана Ходченкова, Чарлийз Терон или Райън Гослинг и/или тому подобни! Този, който мисли, че вие не сте любовница на заподозрения, която му е дала копеле, е умствено изостанал!

        Елена се опита да му удари шамар, но комисарят я хвана за ръката и я арестува за нападение над полицейски служител.

В килията Тихомир и Елена бяха в съседни помещения. Елена крещеше и го проклинаше за „болния мозък“, който ги беше вкарал и двамата в ареста. Тя плачеше, защото според нея щеше да загуби своя дом на мечтите (само няколко месеца, след като го е намерила, и парите и усилията за преустройването му се превръщаха в пропилени.), своето дете, братята на Мирослав - домашните любимци, и работата си - благородна, алтруистична, а понякога и жертвоготовна – тя е жертвала своето време, нейния сън, нейните нерви, а в някои случаи, като при епидемии, тя е рискувала своя живот – и това ѝ е донесло уважение в обществото!

И тя успешно е изпълнявала тази работа, разкривайки перспективи за блестяща кариера – за което тя също трябваше да благодари на своя син, защото, въпреки че след като е започнала да се грижи за Мирослав ѝ се е наложило да излезе в отпуск по майчинство за няколко месеца, което е забавило нейното обучение, това я е подтикнало да навакса пропуснатото след завръщането си, и дори да ускори своето обучение, защото нейните знания, получени в резултат на медицинското обучение, ще бъдат необходими за грижата за детето, а също и добра и високоплатена медицинска кариера ще ѝ помогне колкото е възможно повече да храни своето дете, без да се унижава пред своите роднини и приятели, молейки ги за финансова помощ – защото никакъв мъж не би искал да се ожени за самотна майка. 

Тя беше получила докторска степен за пет вместо шест години, станала е асистентка на един от най-добрите лекари в страната и уверено е вървяла към получаване на степен доцент, когато сега извратените фантазии на този „изрод“ можеха да разрушат нейния живот до такава степен, че тя би могла да използва своите медицински знания, само за да извърши самоубийство бързо, безболезнено и да остави трупа си добре изглеждащ. Но преди това тя ще използва тези същите знания, за да убие Тихомир възможно най-бавно и мъчително, а неговият труп би приел най-грозния и най-деформирания вид заради това, което той е направил с нея, и тя ще постави камера в болнична стая, за да може да наблюдава всяка секунда от неговата агония и смърт – човекът, който нахлу в нейния дом, оскверни нейната чест с подозренията, които той ѝ донесе от обществото, изтръгна нейното сърце, унищожи нейната репутация, спря я по пътя към нейното бъдеще.

Тя се разплака, сякаш нейният най-близък човек е умрял.

       За пръв път живият и весел поглед на Елена стана тъжен и празен. За пръв път тя загуби волята за борба, а Тихомир започна да ѝ съчувства. Той се чувстваше виновен, че толкова красива, нежна и умна жена страда заради неговите действия.

Макар че почти със сигурност тя биологично не е никаква на Мирослав, Елена беше духовно и психологически Любяща Майка за неговия син – грижовна и жертвоготовна, вечно грижовна, жертвоготовна, готова да търпи всякакви трудности, да се хвърли в стихията, за да спаси неговия живот, и дори ако не можеше да го храни, тя би продала своята чест, най-ценното, което е нужно на една жена. Но дори ако не е продала своето тяло, тя е пожертвала своята чест пред доста случайни хора, изглеждайки пред тях заради своя извънбрачен син като Лека жена! Тя е пожертвала своя безгрижен живот, своя сън, своите нерви, по-голямата част от своето свободно време и вероятността ѝ да се омъжи, оставяйки ѝ стара мома без биологично дете.

Тя беше само на двадесет години, в началото на своя живот и тя вместо да ходи по търговски центрове, дискотеки и нощни клубове със своите приятелки реши да включи в своя живот малко дете, загубило майка си, за което той – бащата на детето, абсолютно нищо не знаеше до тридесет часа назад. И той би разбрал за това само на тридесет и втория ден от месеца, ако тя не се беше погрижила за него – защото иначе той би бил в сиропиталище, където детето щеше да расте без родители, и неговата психика щеше да бъде разрушена. Но заради Елена сина на Мирослав не чувстваше липсата на майка до себе си – и той се зарадва, че в това съдбата на Мирослав се различаваше от неговата собствена. И в допълнение към всичко, въпреки че Елена беше враждебна към него поради спора за къщата и неговия необоснован и тревожен интерес към Мирослав, тя дойде в полицията, за да спаси Тихомир поне от дванадесетгодишна присъда, която би решила и двата проблема завинаги в нейна полза.

       И Тихомир не можеше да я остави сама в такава беда. Тихомир протегна ръка през решетката, погали я по главата, хвана дланта ѝ и каза, че ще ѝ намери добър адвокат и ще плати всички съдебни разноски и я помоли за прошка. Все още неосъзнати искри на любов пламнаха между тях.

Тихомир обеща, че няма да позволи тя да влезе в затвора или да загуби детето, и я похвали, че е проявила максимална грижа за момченцето. Елена се успокои, изтри сълзите си с предоставената кърпичка и спря да крещи и да отправя обиди и заплахи към Тихомир. Той запази кърпичката, защото чрез нея взе ДНК проба. По-късно взе и косъм от дългата черна коса на Елена.

Тихомир реши, че дори ако получи оправдателна или условна присъда, няма да иска да я лиши от попечителство над детето – тяхното дете, биологически негово и емоционално и психологически нейно. Никакъв баща не би могъл да разруши духовния свят на детето – да го лиши от най-важния човек в живота му, неговата Мама. Тоест, жена, по-важна от Майката, защото Мама беше чисто Духовно-Психологическа категория, печелена с жертви, усилия, любов и сълзи. Елена, обичаща Мирослав до мозъка на костите си, неговата майка, неговата първа любов, даваща му нежност и защита, и с която той ще върви без страх дори в бурно море и в огнена буря. Тя пряко или косвено му е дала своя дом на мечтите, домашни любимци, роднини и приятели – тя е създала неговия малък свят. Тя беше центърът на неговата Малка вселена. Тихомир не беше като своя Баща. Още по-малко пък - по-лош от него и нямаше да се превърне за Мирослав в "лошият чичко", пленил го и откраднал му Майката. В никакъв случай. 

Затова той щеше да спаси Елена от затвора и да се опита да постигне невъзможното – да установи приятелски отношения с тази енергична жена, да се примири с нея и да получи прошката ѝ, за да живеят заедно и да споделят родителските права над Мирослав, за доброто му бъдеще.