С храна си живял - 8.
Произведение от няколко части « към първа част
8.
Хората в развитите страни отдавна знаеха, че в Африка, а и някъде другаде по света, има глад и смърт. По медиите показваха дечица с надути коремчета и тънки пищялки, майки със съсухрени гърди, умиращи животни, напукана земя, от която надничаха жълти коренища...
От това се интересуваха най-вече западащи звезди на масовата култура. Ходеха, та вземаха някое сираче за отглеждане, закарваха малко храна – дарение от някакъв фонд, плащащ солидни заплати на служителите си, правеха концерти пред умиращите – като че гладният стомах по-добре слуша...
После тръгнаха и политиканите от разни държави. Подписваха споразумения, показваха се гордо пред вагони с някакви пакети и кутии, галеха нищо не разбиращи деца...
И международни организации уж помагаха. И световни фирми си правеха реклами с малко съестни продукти. И религиозни дейци неистово се молеха пред навреме поднесени микрофони...
В същото време богатите държави внимателно се ограждаха срещу гладуващите. Издигаха се огромни стени, пред които Китайската изглеждаше макет. Пазачи стреляха на месо. Всеки, навлязъл зад стената, беше приеман като престъпник и връщан назад.
А самите бегълци искаха оцеляване не за момента, а осигуряване завинаги. И хич не щяха да спират в съседни на тяхната държави – желанията им бяха да живеят в ония страни, на чиято красота и уреденост се радваха в показваните по телевизиите и в салоните филми.
Така тънките нишки на бежанците се превръщаха в потоци пришълци, които заливаха богатите и не толкова държави. Натрапниците се събираха в гета, пресъздаваха своята култура, живееха по свои закони, налагаха света си в новия...
И постепенно конфликтите между пришълци и заварени нарастваха...
А възможностите за нормален живот – в това число и храната, намаляваха...
Насилие, престъпност, убийства... И насрещната реакция...
Тогава гостоприемниците се вдигнаха срещу пришълците. И започнаха вартоломеевските нощи и дни... Националистически групировки, убедени, че трябва да спасят света си от чуждите, започнаха прочистване. А новите не чакаха смъртта примирено. Въоръжиха се и те. Започнаха войните – отначало местни конфликти, после регионални, континентални... И пламна световната криза...
Защото не беше само война. Глад, смърт, хаос... Държавите изгубиха реално управлението, политиците потънаха в неразборията, икономиката рухна като че отведнъж, виртуалното не стана реално, а повлече след себе си действителността...
Банките останаха само огромни празни сгради, компютрите угаснаха и се превърнаха в най-добрия случай в поставки за нещо, документите изгубиха силата си и бяха захвърлени като ненужни хартийки...
Хората се обединяваха от едно – оцеляването.
Появиха се нови лидери – знаещите и можещите да се спасяват. И покрай себе си – и някои други.
Битките се превърнаха в жесток сблъсък – тяло срещу тяло, ръце срещу ръце. Оръжията, с които преди големите армии плашеха света, бяха вече ненужни купчини желязо. Нямаше нито кой да ги поддържа, нито кой да ги изстреля поне... Пък и каква нужда да поразиш с ракета противник нейде зад океана, когато с това няма да се наядеш...
Пушки, пистолети, картечници бяха вече вторични суровини. Нямаше кой да произвежда боеприпаси. Гладните тълпи разрушаваха, гладните хора не мислеха за печалба и бизнес...
Човечеството бързо и сигурно се беше върнало в нормалното си състояние – стадо примати, които оцеляват в джунглата... Този път – в остатъците от цивилизацията...
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Съгласявам се защото не искам да те оборвам публично
Пък армията я помня, нали имам родова памет все пак.
И се шегувам. Да не вземеш да го приемеш сериозно това -
Египет е ИЗЧЕЗНАЛ. Днешният Египет е арабско формирование върху остатъците от древния. И НАРОДЪТ /народът!/ няма нищо общо с онзи. И по нашите земи са живели келти, но повечето хора дори не знаят за това.
И Чингиз хан е изчезнал. Днешните монголи осъзнават какви беди е донесъл на народа им. Най-напред - демографската. От безчислените войни истински монголи не остават. Наричат се така, но това е името на едно от племената. Както татарите са всъщност потомци на българите, а не на монголотатарите /напълно измислен термин/.
А тази глава е част от цялото. Ритъм - бягане, ходене, бягане...Не помниш ли от армията? О, извинявай... -
Да де, ама нито Египет е изчезнал, нито Чингиз хан Както и да е. Тази глава е малко скучничка, но предишните седем са ме впечатлили много, откакто ги прочетох картината не ми излиза от главата и даже ги виждам като филм.
-
Благодаря, Мариана!
Дано...
Щураче!
Цивилизациите са изчезвали от липса на храна. Сахара е люлка на изчезнала цивилизация, Средна Азия също е преживяла подобни катаклизми. Нахлуването на ордите на Чингиз хан в Европа се обяснява със суша. Африка е била житницата на Римската империя, после...
Но става дума не само за храна. А и за сушата в духовността... -
Ако съдим по това, което знаем, като история няма как да не забележим, че наистина няма нищо ново под слънцето и вземайки това предвид може да се каже, че никоя цивилизация, империя, държава преди нас не е изчезнала от липсата на храна. Изчезвали са "от върха си" и от духовна нищета. Така че описаното от теб едва ли ще се случи точно по този начин Спокойно, конят ще мре от зоб
-
Благодаря, Лиа!
Възможно, което вие трябва да направите невъзможно... -
С тази апокалиптична картина " минало в бъдещето" _ от хора в примати - голяма деградация...Страх ме е да коментирам, даже.Тръпки ме побиват като чета, но пък е една вероятна реалност. Поздрави !
-
Благодаря, Надя, Стойчо!
Аз не умея да измислям - неведнъж го казах. Просто гледам малко напред... -
Симптомите на световната обществена пандемия са вече ясно изразени!
-
Колко познато звучи...Време е да си извадим главите от...Пясъка, докато не е станало късно...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да не го приемеш сериозно това...
За историята... Не е честно да спорим - едната ми диплома от СУ е от историческия факултет.