14.05.2004 г., 23:54 ч.

Сам 

  Проза
1864 0 0
1 мин за четене
И той пак е сам. Без мечта, без надежда, без любов. Аз го виждам как тъжно плаче в нощта! Защото...живея в съседния блок. А вие знаете ли защо е тъжен? Защото любовта на живота му го напусна!
   Вали. Той е на прозореца и плаче.Плаче, а сълзите му падат на перваза.Горкият! Беше се влюбил в такава ужасна и егоистична жена. Много злобно същество,повдига ми се!Сърцето и сякаш беше от камък, а душата и от лед.А самата тя беше същинска ледена кралица.Само за пари мислеше, а не за любовта между тях двамата. Той толкова я обичаше, че би дал и свещения си животец за нея, а и сърцето му туптеше само и единствено заради нея.Даваше и целувки, ласки и грижи, а тя с нищо не му отговаряше.От своя страна тя- ледената, не ги заслужаваше.Докато един ден избяга с друг.
   Сега лицето му не се вижда навън. Преди любовта да го напусне излизаше често.Това момче е добро. Може да се каже даже, че е много добро. Но защо ли започвам да го обиквам- заради добрината му или заради нещо друго!? Та аз съм най- добрата му приятелка! Защо пък не!?

© Деси Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??