Той е в мислите ти нали? Завладял те е изцяло. Не можеш да отклониш поглед от снимката му. Всичко около теб ти напомня за него.
Когато заспиш идва в сънищата ти и те целува. Прегръща те. Обича те както никой до сега не те е обичал. Кълне ти се във вечна вярност.
Показва ти какво е щастието. Споделя го с теб. Подарява ти един куп красиви преживявания. Сбъдва мечтите ти една по една с лекота.
Кара те да се усмихваш, да се смееш без причина и без да можеш да спреш. Всичко ти се струва така реално и толкова хубаво, че не ти
се иска да се събудиш. Никога!
Но ето, че магията свършва. Ти си отново в реалния живот където него вече го няма. Той е само в миналото. Ти си само минало за него!
Всички онези красиви думи, които ти изричаше само до преди минутка са били не повече от твоето собствено въображение.
Твоите желания са се материализирали в съня ти. Но това тук е вече реалност!
Спомняш си за него нали? Липсва ти. Припомняш си всеки ден как сте се запознали. Преживяваш първата ви целувка отново и отново.
Прехвърляш като на филмова лента най-щастливите ви моменти заедно. Можеш да опишеш с най-малка подробност мястото, където му се
отдаде за първи път, защото се връщаш там отново и отново, за да преживееш удоволствието от това да си с любимия!
И изведнъж се сещаш за онзи пагубен момент от вашата връзка. Неминуемо е! След огромното щастие, след безбройните ви бурни нощи,
той те напусна. Без да каже и дума. Без да ти даде обяснение. Просто си тръгна. Нямаше "Сбогом!", нямаше "Не искам повече да съм с теб!",
не ти каза дори "Не те обичам вече!". Нищо. Просто един ден ти се събуди, а него го нямаше. Беше се изнесъл докато ти така сладко и
непробудно си спеше. Беше си събирал багажа докато ти в същият момент сънуваше, че ти предлага да се омъжиш за него.
Каква ирония на съдбата. Спомняш си, че когато се събуди те обзе паника. Нищо не изглеждаше променено, но вътрешно ти знаеше,
че нещо не е наред! Припомняш си, че отиде в кухнята и обичайният аромат на кафе, който те пробуждаше в продължение на почти три години,
го нямаше. Странно беше, понеже колкото и да бързаше за работа той никога не пропускаше сутришното си кафе вкъщи. Но ти си помисли, че е
изникнало нещо непридвидено. Отивайки в банята да си вземеш душ не забеляза по мивката да има обичайните остатъци от крем за бръснене.
Но какво ли беше станало? Нима не се бе и обръснал дори? Толкова ли е било спешно, че е трябвало за броени минути да изхвърчи от дома?
И тогава с крайчеца на окото си забеляза нещо много странно. Нямаше я пяната за бръснене! Нямаше я и четката за зъби. Самобръсначката,
която му бе подарила за Коледа, тази, която беше последен крясък на модата при мъжете, не беше на мястото си. В този момент ледени тръпки
полазиха по гърба ти. Върна се в спалнята и с едно единствено движение отвори и двете врати на гардероба. И тогава го видя. Празен.
Обран до последната вещ. Нищо не беше останало. Едното крило, определено за твоите дрехи бе непокътнато, но другото ... то стоеше пусто и
мрачно все едно никой никога не го бе използвал. Неговите дрехи, обувките му, вратовръзките му, бельото му, дори старата му шапка,
която така и не се накани да изхвърли, нищо не бе останало. Беше обрал всичко. абсолютно всичко. И бе изчезнал. Изчезнал? Не! Бе си заминал.
Бе те напуснал. Бе избягал от теб. ...
Защо тези спомени така те преследват? Защо не те оставят на мира? Защо не можеш да се отърсиш от мисълта за него?
Мина повече от година откак го видя за последен път. Повече от година откакто те напусна. Защо не забравиш, че е съществувал и не
продължиш напред? Стига се рови из миналото! Няма смисъл да се самосъжаляваш. Няма да си помогнеш. Няма да го върнеш!
Но няма смисъл да ти казвам всичко това, нали? Ти го знаеш. Знаеш, че той никога няма да се върне при теб. Че няма да сте заедно отново.
Но нещо те тормози. Измъчва те мисълта, че си бе тръгнал така изведнъж. Така внезапно и без обяснение. Защо?! Този въпрос не те оставя на
мира. Къде ли бе той сега? Дали пък не можеш да го намериш? Да поговорите? Та той ти дължи обяснение за Бога! Трябва да ти каже истината.
Какво бе станало? Нима тези 3 години заедно не значеха нищо за него?
Имаш хиляди въпроси, но няма на кого да ги зададеш. Няма кой да ти отговори. Бе минала повече от година от тогава. Семейството и
приятелите ти ти даваха какви ли не съвети. Опитваха се да те развлекат по всевъзможни начини. Спретнаха ти десетки срещи с какви ли не
мъже. Но никой от тях не те заинтригува. Никой от тях не беше дори на половина на това което беше той! И никой не можеше да бъде, защото
Той беше единствен. Завладял те изцяло и обладал душата и сърцето ти завинаги. Никой никога не би могъл да го замести, защото ти никога
не би го позволила. Той бе любовта на живота ти. Той и никой друг бе човекът, който заслужава обичта ти. И щом той не я иска ти не би я
дала на никой друг ... За това избра да си сама. Сама завинаги ...
© Хриси Димитрова Всички права запазени
Този път малко по-различно написано, но наистина тъжна история. Радвам се, че е само художествена измислица. А това показва, че имаш талант. Успех!!!