Това е историята на Мадлен Стоянкина. История или биография, решете сами .Момичето бе на девет години, баба и дядо и я водеха в едно отдалечено село, там навремето те , живели.
Но заради язовир ги изселили и те, по -точно дядо ми решил ,че ще се заселят в Пловдив.
За времето си живели долу, без технологии, както е сега, имали овце и кози, грижели се да потомството.
Дядо и е бил много предприемчив, без образование, защото като дете имал глаукома .Жена му, т.е баба ми, била добра домакиня и обичала съпруга си.
Възхищавам се на дядо, въпреки неволите предпочел да се засели в град, а не в село, мислел е прагматично.
Имаше хубави черти и сини очи. Като малка мечтаех да имам неговите очи .Уви!
Той бе твърд като характер, но и жалеше справедливо близките, имаше милост към хората.
Аз бях прекалено малка, за да разбера навиците и привичките му.
Имам по-голям брат, той е малко е наследил качествата на дядо ми.
Аз израснах като егоцетрична, мързелива, лигава девойка. Винаги са ме щадели .Може би ...