Предупредиха го да стои далеч от нея. Убеждаваха го, че дори мисълта за самодивата е опасна. Разказваха му страшни случки, а той слушаше безизразно. Продължи да упорства, сякаш съзнанието му беше помръкнало. Магия ли беше или неговият инат му изигра лоша шега, никой не разбра. Но когато тя изчезна внезапно, опасенията се потвърдиха. Съселяните тръскаха тревожно глави и съчувстваха от сърце на Горан.
Видя я случайно, докато кастреше преди свечеряване дъбовата шума за козите. Уж беше съсредоточен в работата и не се озърташе, но тя няколко пъти го обиколи и успя да привлече погледа му. Първоначално беше само свеж полъх, после заприлича на мъгла, почти безплътна. Приближаваше бавно, с тихи стъпки. Все по-ясно се очертаваше силуета на жена, докато не се яви с неземната си красота, спираща кръвта.
И Горан спря работата си, впи жадно поглед в нея. Не искаше да пропусне нито една подробност от вълшебното ѝ същество. Беше слушал за самодивите, но никога не ги беше виждал. Сега му се удаваше въз ...