Прозорецът беше широко отворен, за да влиза свеж въздух. Мразеше да е задушно, а все имаше чувството, че зли демони са го стиснали за гърлото и му пречат да диша. Това си беше и почти вярно. Преди четири години му казаха, че белите му дробове хич не са наред. Това беше невъзможно, защото толкова години си живееше, без да запали цигара, а освен това и беше планинско чедо. Откакто докторите умориха неговия близък приятел - Шаро, той медицина не признаваше и хапове не пиеше. Та така реши да си живее - с демоните.
Сутрин те го будеха много рано - дори преди кашлицата. Зиме, лете - все същото: отваряше широко прозореца, за да ги изплаши със свеж въздух.
Беше вече дядо, но си нямаше баба. На млади години, когато още беше на село, се скиташе по цял ден из планината, сред горите. Вечер, когато се прибираше, я виждаше там, до чешмата. Но знаеше, че тя друг люби. Пък и цялото село все срещу нея беше. С тези сини очи и руси къдрици не можело да бъде истинска девойка. Самодива, викаха, била. Само ...