Самота 5

                          Отново останах самотен...

                          Съквартирантите заети с грижите си, скоро забравиха за него, имах чувството, че отбягват не само мен, но взаимно се отбягваме. Няма вече съботните сбирки, или вечер шумотевицата из кухнята., всеки влезе , поздрави вяло и в стаята си.

Смехът и той избяга.

Други познати ме търсиха в събота за работа на парче, в неделя бях у семейство Димитриду.

Най-ужасяващи бяха дъждовните дни, тогава с часове седях самотен пред чашки кафе, гледах разсеяно навън притичващите чадъри . Понякога вървях  към къщи с чадър под мишница, дъждът ръмеше отгоре ми, дали да измие самотата ми.

- Петро, ти нали търсеше жилище - ме попита Яни микромртъра, така го бях прекръстил, заради уреда който ми беше купил преди време

- Да Яни, търся все още, уж брокери ги продават, а се  оказват с нередовни документи.

- Виж какво, моят вуйчо продава  къщата си, местят се в Пирея, децата им имат жилища и това им е излишно. Не е луксозно, ще иска малко ремонт, тя и цената му за това е ниска, вече било модерно жилище над 120 квадратни метра.

- Ами ти  защо не го купищ - контрирах го

- За какво ми е на мен, сам съм и живея при родителоте си и това ме удовлетворява, та се досетих за теб, вместо да плащаш наем и такса обслужване...

Хареса ми къщичката. Вярно трябва да поживееш там за да видиш някои неудобства, но Яни е прав, постоянно вдигат наема и такса обслужване. Разстоянието до работата е  1-2 спирки повече, но има транспорт, имам велосипед, имам и парите в банката.

Купих я. Няма го бай Теньо да му кажа новината, у съквартирантите само ще събудя завистта.

Купих си бутилка узо, месо, зеленчуци и си направих самоосвещаване там в петък вечер.

Пийвах узо на терасата на новата си къща, и драсках в тетрадка задачите и мечтите си. Повя леко вятърче, едрите звезди ме гледаха учудено. Светулка присвятна из двора, от къде се е взела в огромния град,... светне, изгасне, светне,  дали ми показва вярният път.

Сепнах се изведнъж. Химикалката се изтърколи по мозайката. Заспал съм в ратановия фотьойл под открито небе, добре че е топличко, иначе да бях се вкочинил непокрит.

Разтърках сънени очи. Свежо ново съботно утро. Погледнах дланите си, какво чакам, да започвам с тихата работа вътре. Пералнта въртеше на празен ход с дезифенктант, до нея кун пердета чакаха реда си, до тях одеалата, други покривала. Разглобих леглата и изнесох да се напичат на слънцето, избутах и скриновете навън. От банята се носеше миризмата на хлорини, омазах терекота с дезинфектор, размириса се като в болница на карбол. Пералнята вече въртеше пердетата.

Отскочих до магазина за строителни материали за бял и кремав латекс, безцветен лак за дърво, четки, валяци, тел за простора, щипки за прането. На връщане видях оставен до контйнера за смет стерео радио-касетофон, нарамих и него в количката. На второто връщате от магазина, видях да изнасят бамбукови 4 стола и масичка със счупен крак, попитах ги и ми разрешиха да ги взема.

В двора стана като по америанските филми като правят домашна разпродажба.

- Аз живея няколко номера по-нагоре, ако имате нужда от помощ, ей така по съседски, без пари за благодарност за бамбуковите столове - им предложих

Оказаха се младо семейство, което периодично сменяли мебелите и техника и приеха с охота помоща ми. За час -два станах собственик на телевизор Филипс,  с шкафче-масичка, е голяма работа, че не бил с плосък екран, ДВДи уредба, кашонче дискове и два матрака, комплект чаршафи и калъвки, тъкмо ще ми мирише на младост. Дадох  им номера на мобилния си, ако имат нужда от помощ или от градинар.

А из къщи работата кипеше. Плочките в банята лъщяха, тоалетното седало също, душ батерията грееше на слънчевите лъчи от прозорчето. Забърсах големите огледала, дръжките на бравите  с дезинфектор. Първа ръка таваните в бяло, последваха ги стените в кремаво, с хлорини дървенията на двете легла, скринове и чекмеджета. Нямаше музиа. Забравих за касетофона, лъсна и той от дезифектора, засвири. тана ми приятно, машинално потърках очи и ме подлюти хлоринито.

Завършвах вече втора ръка с латекс. Светнах осветлението, е и таз добра, забравих лампиона, абажурите, там се крият микробите,... трябват по-силни крушки.

Хвърлих отново едно око на почистената кухня, радост за окото, всичко блестеше от чистота. Като забогатея ще сменя печката и аспиратора, за сега са чисти и работят. Правилно изхвърлих  кухненските кърпи, покривки за маса, очуканите чаши и чинии, посудата... хайде ще си купя нови, нова къща е. Закачам пердетата и хлопвам вратата.

Внесох и сглобих леглата, матраците от младото семейство паснаха точно, скриновете с чекмеджетата по местата си, пердетата вече висят чисти, е не са изгладени, но ще се самоизглаят висейки. Хайде ще сгъна одеалото като за възглавница,...

Ето вече втора вечер няма да се прибера в квартирата и никой не се е заинтеесувал, абе тоя не се е вясвал, да не би полицията да го е прибрала. Как беше, човек за човека приятел и брат или неприятел и враг, ами такава ни е природата.

Най-после, удоволствие от топлата вода в банята, играех си като малко дете, пълнех устата си с вода, пръсках я през нея по стените,... втори път се търкам със сапун, ами мое си е всичко, каквото си искам това ще правя, а и никой не чака за душ. Хавлия, нямам тук, ще купя две, не три...Увих се в чаршаф.

 Да пийна чашка узо и аз да се дезинфекцирам, утре си на работа, трябва ли, само една глътка, а като се върна  тогава две - разговарях сам със себе си.

А не трябва ли първо да си взема нещата докато са на работа и не са се прибрали...

А трябва ли да съм като беглец.

               Взех си парите, оставяни обичайно под сацията с циклама когато семейството отсъства, заключих вратата , а е едва 14 и 25.

Сега накъде, в новия дом или в старата квартира. Закрачих към  автобусната спирка, който автобус дойде по-рано. Направих се на невидял автобуса, пристигна другия, към новата ми къща, към новият ми дом.

След няколко дни съобщих на съквартирантите, че съм намерил друга квартира, по-близо до работата ми и до новата ми позната, а те се затюхкаха, колко съм бил добро момче и сквартирант.

- Абе едно момче, заедно работим - подхвърли Миро - Утре ще му кажа, и на него да му е по-близо до работата, та не се притеснявай за депозита де, гъркът не се интересува кой живее, а дали се плаща редовно наема, ще ти се обадя за депозита,  а на теб приятен гурбет.

И след седмица наистина ми се обади и върна депозита ми.

               А аз напредвах с козметикта е къщата ми. Подредено и изчистено вътре и си замириса на мен. Остана боядисване отвън, дооформяне на двора, бяла пластмасова боя  горе за терасата

.- Яни, в събота вечер те каня на таверна, за благодарност. Стягам полека -лека къщата, ако имаш приятелка, покани и нея, даже и нейна позната, да не сме сами - смеех се радушно.

- Наистина ли Петро, благодаря. В събота тогава, знаеш ли къде е ''Сол и пипер '', ще има жива музика. Хайде до 19 часа в събота.

Вечерта беше повече от необикновена, поне за мен. За пръв път си позволявах лукса на истинска таверна с жива музика. Момичетата с нас наистина бяха дошли да се забавляват и не бяха претенциозни. Весели и дружелюбни момичета. Трънахме си с едни от последните посетители. Пожелахме си да се виждаме по-често. Така си и остана пожеланието.

                А аз използвах хубавото есенно време, боядисах къщата в традиционно бяло. Усетили грижа и човешка ръка, лимони, портокали, мандарината, станаха с тъмно зелени листа, отрупани с цвят и плодове. Маслините вън на тротоара свеждаха клонки натежали от маслини.. Пренаредих плочките под асмалъка, е нямах лека кола, но може и да имам. Гроздовете едва се полюшваха от ветреца. Гордеех се със себе си. Дядо бе прав с приказката си '' Това от което очите се плашат от работата, ръцете не се плашат ''.

                Един неделен ден кирия Мелина Димитриду, ми дава парите с думите

- Петро сестра ми от месеци е при децата в Брюксел, споменахме за теб, можеш ли да поддържаш и нейния двор, при същите условия, например в събота от 9 до 14 часа, или си ангажиран някъде.

- С удоволствие кирия Мелина, но трябва да ми кажете адреса и какво точно да направя отначало.

- Да добре, в събота тогава в 10 часа там. Носиш ли тетрадката си да ти напиша адреса.

Надраска го набързо.

Намерих къщата, и тук доста позанимарено. Ами за какво сме ние, нали това е наша задача.

Подминаваше 10. Само си е забравила. Случват се такива неща, то само аз ли  съм й на главата. Ще чакам, нямам друга работа, когато дойде. Седнах на бордюра и апатично гледах минувачи и леки коли, шаренотия голяма.

Огромен ЛандРовър закова гуми досами краката ми, та чак подскочих уплашен. Изкочи от него подкупващо усмохната кирия Мелина.

- Петро извинявай за закъснението, говорихме с децата, със сестра ми, докато се обясним, даже Димитрис остана да говори с тях. Ето ключа влизаме - весело говореше тя

Извадих любимата си тетрадка, химикалка да си записвам задачите.

- Какво ще записваш - смееше се тя - Ти си знаеш урока. Позасъхнало е, потистикото навярно...Там са инструментите, правиш каквото ти хареса. Хайде тръгвам си, утре си у нас, ако има някави въпроси, утре. Приятна работа.

 И ме щипна приятелски по бузката, обърна се чевръстоми още по-чевръсто зачатка по плочника. Шум на свистящи гуми, прахоляк и тишина.

Огледах се. Но така е по-добре, без часовник на ръката и началник на главата.

Преобляках се и на разузнаване  с тетрадка и химикалка в ръка.

Самозаключващ се катинар, преметнат през халките но не заключен. Видях магазин наблизо, с лошо започвам, с минус 5 евро. Купих катинар, какво да правя. Заключих стария проврях моя през него и халата. Отворих вътре, същата натурация от инструменти, маркучи, а , тук свети крушката..

Осем дръвчета, ще направя кладенчета и ги напълня с вода като за начало. Мотиките разсъхнали, сложих ги в кофа с вода.

Продължих разузнаването. Права е кирия Мелина, няма какво да записвам.

                      Запретнах ръкави и на работа...

следва...