14.11.2009 г., 18:37

Самотата (миниатюри)

1.5K 0 12

Тя тичаше пъргаво по перона.

Посрещна на първи коловоз самотата.

...

Как да я прегърне някой?

Прилепнала е за самотата.

...

Един самотник я погледна завистливо.

Бяха вплели пръсти със самотата.

...

Самотата ù изяде закуската.

Съвсем залиня.

...

На гроба ù нямаше цветя.

Самотата не беше изпуснала влака към следващата гара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • , досада е тази самота
  • Разбира се, Странник. Аз уважавам правото на избор у всекиго. В един от предишните си отговори загатнах къде е причината за тези миниатюри. Твоята гледна точка съвпада до някъде с моята, а това, че си харесал миниатюрите, може само да ме радва. Благодаря ти!
    Крис, благодаря, че се отби! Мисля, че си казал достатъчно.
  • Георги, Светле, благодаря ви за вашите гледни точки по тези размисли. Те ги допълват чудесно, защото аз се спрях само на единия аспект - доброволно избраната изолация.
    Марко, Габи, прави сте, че е тъжно, но не можем да не се замислим колко малка крачка е нужна, за да не се стига до там. Струва ми се, че Светла е дала перфектни предположения.
    Благодаря ви за това, че бяхте с мен!
  • Дано на следващата гара да не я чака никой, тази понякога досадна Самота! Не й вдигайте телефона, не я пускайте в домовете си, а най-вече в душите си. Докопа ли се до вас, после трудно ще се отървете. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. И аз също, мога да помогна, но само ако ти искаш. Ти, който се чувстваш самотен, не оставай сам. Обади се на приятел, излез сред природата. Сам не значи самотен, може да си самостоятелен, затворен, но не допускай компанията на самотата. Тогава ще има много гробове без цветя. А и да има, ще е твърде късно, няма да е същото - някой да ти поднесе цветя, просто ей така, защото не иска да е сам! Весислава, знам че има много самотни хора, което е страшно, но си мисля че те първи трябва да протегнат ръка, защото не можеш да помогнеш, на някого, който не иска твоята помощ. Ужасно е, но пък си го написала...замислящо!!!
  • Много тъжно.

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...