самотни души
Вървях по лунната пътека за да намеря теб, любима. Вървейки по безлюдните пътеки на любовта се питах: "Кога ли ще открия теб, любима?".
И така и тази вечер минах по обичайната пътека и о, чудо - какво видях:
Видях теб,приятелка най-обичана.Ти стоеше там и аз нямах думи с които да кажа, че лудо влюбен съм в теб. Исках да отмина плахо, но уви, ти засече ме, за да ми кажеш:
- Нима и твоята душа самотница е като моята. Защо вървиш така унил, приятелю най-любим?
- Вървя самичък и сърцето ми изгаря. Изгаря ми, защото нещо никога досега не бях признал на теб, приятелко най-голяма.
- И какво е това.
- Аз влюбих се в теб, в мига когато се запознахме. И от тогава лудо влюбен съм в теб - така изрекох с миловиден глас,тез най-тежки думи на моето сърце.- Обичам те, това крещи сърцето ми.
И сякаш тя това само и чакаше, за да ме грабне в обятията си и така двама приятели,тръгнаха по пътеката безкрайна на любовта, така две самотни души се събраха в едно, за да са щастливи те най накрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пацо Танчев Всички права запазени
