30.08.2008 г., 13:36

Сбогом

1.2K 0 0
1 мин за четене
     Гледам слънцето и ясното небе и се питам дали и при теб времето е такова. Въпреки че ярките лъчи се мъчат да стоплят замръзналата земя, те само навяват спомени. Реже ме студеният вятър на болката и тъгата, на спомените за приятелството. Ти просто замина в един такъв хубав слънчев ден. Вярно, че не беше февруари, а август, но всеки един лъч ми напомня за тогава. Преживяхме всичко - кавги, предателства, щастие и тъга. Знаехме всичко една за друга, споделяхме си за болките, радостите, за любовта и разочарованието от нея. Бяхме най-добрите приятелки... бяхме. И още щяхме да бъдем. Но нещата се промениха, когато ти замина и ме остави сама, тук, където бяхме преживели всичко.
            Сега всяка от нас има своите приятели, с които е винаги заедно, с които споделя всичко. Но на мен ми липсваш ти... Липсва ми спокойствието, липсва ми приятелството ни...
            Ти ще се върнеш, знам го, но нищо вече няма да е същото. И двете ще сме променени... Ще се правим, че всичко е както преди, макар да не е така... Всичко ще си е отишло вече по-бързо, отколкото сме мислели. И тогава ще трябва да си кажем нещо, за което сме знаели отдавна. Ще дойде времето на истинската раздяла. Ще се появят сълзи в очите и на двете ни, но за да не изглеждаме слаби, ще ги преглътнем. Ще си кажем просто "Сбогом" и ще продължим по своя път, а вървейки натам, всяка от нас тихо ще плаче, искайки да върне отминалото време. Но животът трябва да продължи и всяка трябва да тръгне по пътя,  който е избрала...
            Сбогом, приятелко...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...