Имало едно време, една много заблудена и объркана душа. Преди тя била слънчев човек, който никога не пада духом, всичко било чудесно, до момента в който не я споходило проклятието на злия магьосник на име Живот. Той превърнал сърцето ѝ в камък, неспособен да обича. Проклятието било много силно, но единствено тя можела да си помогне. Сега настъпил момента, в който тя трябвало да вземе решение, дали ще се остави да бъде спасена, или ще продължи да живее с камъка…
Разбира се, не е станало точно така, но в общи линии идеята се разбира, трудно е да отвориш сърцето си след като вече знаеш колко боли, когато е разбито. Точно заради това тази заблудена душа е и объркана. За нея всичко това е прекалено сложно, затова тя реши да се обърне, към хората, които най-много обича, за помощ, с надеждата, че те ще и дадат отговорите, които така жадува да разбере, осъзнавайки, че всъщност само тя може да реши задачата.
…
„Много ме е страх, че ще ви загубя. Напоследък само това мисля и се притеснявам и го ...